Опазването на културно-историческото наследство на Варна беше една от дискусиите, част от специализирания форум за инвестиции в недвижими имоти „Играта на имотите“, който се проведе при засилен интерес във Варна. Участниците поставиха някои от основните проблеми и административни пречки, които бавят или възпрепятстват процеса по реставрация на сгради-паметници на културата в историческото ядро на града.
Главният архитект на Варна Виктор Бузев припомни, че още през 2015 г. е внесъл в Министерството на културата списък със 150 нови предложения, както и актуализиран списък с 460 сгради-паметници на културата в града. По думите му обаче все още не са получени режими за тези сгради.
„Голяма част от собствениците им предпочитат те да бъдат премахнати и да се построи нещо ново, защото е по-лесно. Трудът и напластяването на история в един обект го прави сграда с много висока добавена стойност. Това е нещо, с което може да получите идентичност на продукта, който предлагате. В повечето случаи става въпрос за 100-120 годишна история. Знам, че административната тежест натоварва инвеститорите и се надявам министерството по-бързо да придвижи този труд, който сме внесли преди 11 години, защото, ако сградите получат режими, това означава, че ще има правила, ред, спокойствие и планиране“, заяви арх. Бузев.
Изпълняващият функциите главен архитект на Варна, главен архитект на район „Одесос“ и председател на ЕСУТ арх. Венелин Марков добави, че голямото затруднение идва от това да се открият собствениците. „Това са 120-годишни сгради, които тогава са били собственост на заможни българи. След това в тях са живели няколко поколения, някои от тях са в чужбина и това прави откриването им понякога невъзможно. Ако не бъдат намерени, е много трудно да се вземе решение за бъдещето на имота“, каза арх. Марков.
Той призна, че големият брой съгласувателни и административни процедури често отказват инвеститорите и те предпочитат по-лесния вариант – да ги съборят и да построят нещо ново.
Арх. Бузев изрази надежда, че собствениците ще разберат, че те не притежават просто квадратни метри, а нещо много по-специално и уникално – че освен историята на рода и семейството им, тази сградата носи стойност за града и цялото ни общество.
„Навремето, когато са живели в Западна Европа по землянки и дървени колиби, в тази част на света са строили монолитни дворци и крепости. Най-старото монолитно строителство в съвременния свят е това на българските строители. Ние трябва да се гордеем с тези неща, а не да се мъчим да ги премахнем, за да направим поредната лъскава станиолова обвивка, която да продаде продукт, който няма да има никаква добавена стойност“, категоричен беше арх. Бузев.
В дискусията участва и потомственият строител и реставратор на близо 20 сгради-паметници на културата инж. Стамат Стаматов. Той уточни, че когато преди 5 години арх. Бузев е започнал да пуска писма до собствениците, това е дало някакъв резултат и някои от тях са започнали да реставрират поне част от сградите си.
„Тази политика трябва да се продължи после и от общината. Да ремонтира, където може, и след това си търси парите от собствениците. Аз силно се надявам, че за 30 години общината поне една единствена сграда-паметник на културата ще реставрира, за да може да каже: Ето, това е видът, в който трябва да бъдат тези сгради. Има много собственици, които не желаят да реставрират, защото им е достатъчно да си взимат наемите от първия етаж, но ако общината даде един такъв пример, тогава би следвало да има обективни желания и на други собственици да го последват“, смята инж. Стаматов.
Той предложи още общината да предостави правомощия на главния архитект да управлява процеса за паметници от местно значение или част от сградите в списъка, защото тогава, по думите му, процедурите ще бъдат по-кратки, а ефектът осезаем.
