Проф. Стоян Маринов е съпредседател на Варненската туристическа камара. Има над 30-годишен опит като преподавател в ИУ-Варна, директор на Колежа по туризъм и декан на факултет „Управление“. Има богат практически опит в туристическия бизнес като екскурзовод, управител и изпълнителен директор на курортен комплекс. Участва като ръководител или експерт в 32 научно-приложни проекта в туризма, от които 8 международни.
Срещаме се с него по време на традиционния Черноморски туристически форум, на който Варна за 18-ти път е домакин.
-Проф. Маринов, какви основни проблеми поставя тазгодишният черноморски туристически форум?
-Това е 18-тият ни форум и този път е посветен на пазарните позиции на България, и по-конкретно на Черноморието, на международните пазари. Темата е много актуална, защото тези позиции се променят под влиянието на различни фактори – международната среда, съотношение качество-цена. Показах няколко статистики за това каква е била пазарната ни матрица преди 40 години, когато водещи пазари бяха Германия, Великобритания, допълвани от страни от Източна Европа. Но всичко това се промени през последните години. Основните пазари сега са Румъния и Украйна, а западноевропейските пазари доста са отстъпили позиции. Целта на този форум е конкретно по пазари да си поговорим какви са тенденциите, къде сме и къде бихме желали да бъдем.
-Не е ли малко парадоксално , че летище Варна предлага най-много полети до Германия, а именно от там има значителен спад на туристи през последните години?
-Има най-много полети наистина, но зависи с какви машини се изпълняват, какви са им капацитетите. Много малко са освен това чартърните полети. Преди години именно те караха масата туристи. Сега общината е обявила обществени поръчки съвместно с авиокомпании и туроператори, за да направи така, че да има повече редовни полети, но и чартъри.
-Като цяло как си обяснявате това отстъпване на западноевропейския пазар?
-Основните причини са геополитическите положения, които се насложиха в последните 4-5 години. Това притеснява западноевропейците и те гледат да избират дестинации, които са далеч от конфликта Русия-Украйна. От друга страна, това препозициониране, което направихме с румънския пазар, донякъде също подейства като възпиращ фактор. Но основното е войната. Ако тя спре и обстановката се успокои, западноевропейците ще се върнат към нашето Черноморие.
-Как оценявате сезона?
-Сезонът по всички данни е по-добър от миналогодишния като брой туристи, нощувки и приходи. Въпреки това обаче по показател нощувки все още сме след предкризисните 2018-2019 г.
-Колко сме далеч от тогава?
-Тогава от чуждестранни туристи сме реализирали около 17 млн. нощувки, 2024-та са 15 млн. Тази година може би ще бъдат около 16 млн. А имаше и години назад във времето, в които сме реализирали 20 млн. нощувки.
-Чехия и Полша ли набират все повече скорост като основни пазари?
-Да. Те са основни пазари. Поляците си харесват България, чехите също. Положителното е, че преди години предпочитаха повече Южното Черноморие, но сега се ориентираха и на север. През този сезон има доста висок ръст на чешкия пазар. При полския се получава едно насищане, но радостното е, че поляците пристигат не само с чартъри, но и с автобуси, което донякъде компенсира липсата на достатъчно полети.
-Един интересен пазар, който виждам, че предстои тук да обсъждате, е Скандинавският. Какво можем да кажем за него?
-Там, за съжаление, също сме много назад от това, което сме били преди. Тогава те имаха дял в нощувките 10-12 %, сега са сигурно 4-5 %. Това е един пазар, на който можем да се позиционираме със здравен, балнео туризъм. Преди години още март месец започвахме да посрещаме туристи от Финландия по нашите лечебни центрове. Вече имаме такива, качествени са. Може би ни трябват малко по-добри кадри, които да работят в тях, и отново да се опитаме да си върнем този пазар.
-При румънците отчита ли се някаква нова тенденция през последната година?
-Новата тенденция за румънския пазар е, че от летищата на доста големи градове вече има чартъри за конкурентни дестинации – Турция, Гърция, Тунис, Египет, което вече е притеснително за България, защото ние там имаме много голям дял – около 25 % в реализираните нощувки. Ако румънците започнат да ни заобикалят по въздуха, може и да имаме проблеми. Иначе и тази година, специално тук на Северното Черноморие има малък ръст на реализираните нощувки от румънци. Все пак сме близо, 99 % са автотуристи, които идват с личен транспорт и винаги ще бъдем за тях привлекателна дестинация. Там има още един притеснителен факт – икономическата ситуация. Имат проблеми с доходите и поскъването на цените на продукти от първа необходимост и това също ги възпира.
-Сезонът приключи ли вече?
-Почти. Има хотели, които са до края на месеца, но пък радостното е, че има други, които ще работят целогодишно по линията на събитийния и деловия туризъм. Това е хубаво, защото, ако всичко затвори, имиджът ни ще се утвърди като лятна дестинация.
-Темата за Варна като дестинация за четири сезона вече години наред е актуална…
-Така е. Винаги е актуално, защото това е стремеж. Това ни е целта. Никога няма да станем целогодишна дестинация, тоест да имаме еднаква посещаемост във всички месеци на годината, но все пак трябва да се опитаме от ноември до февруари да имаме по-добро присъствие на посетители във Варна. А не е невъзможно по линия на здравния туризъм…стоматологичният туризъм например е целогодишен. По това направление идват доста хора и то от Германия. Видяха, че за доста по-ниски цени могат да получат качествени услуги. Рекламират ги, пращат свои роднини, познати… И когато общината и държавата застанат по-стабилно зад инициативите на местния бизнес, ще могат да се привличат нови туристи и през есенните и зимните месеци.
-В последните години отчитате ли все пак някакво удължаване на туристическия сезон?
-По-скоро не. Важно е колко нощувки се реализират на едно легло на годишна база. При нас едно легло е заето 70 дни за цялата година, което е 20 на сто заетост. Така че по отношение на целогодишност сме далеч.
-Другият вечен въпрос – кадрите?
-Така е. Те са вечен проблем не само за България. Нашите хотелиери вече научиха пътя за допълване с чуждестранни работници. Договарят си персонал от Индонезия, Филипините. От тези страни има работници, които идват вече за втора, трета година, понаучиха се. Има го този проблем, но не толкова остър, колкото беше преди няколко години.
-Знаете ли какъв процент са чужденците, заети у нас в сферата на туризма?
-Може и да са стигнали около 20 %.
-Остава обаче основен въпрос отношението. Дори и да не усещаме осезаемо липсата на кадри, често се случва да се сблъскаме с немотивирани и дори сърдити работници в сферата на туризма, което, знаете, много отблъсква…
-Да, разбира се. Когато те са чуждестранни работници, има езикови бариери…
-Не, говорим за българските работници.
-При тях зависи и от заплащането, което получават. Ако не са достатъчно мотивирани, работят без настроение, без усмивка. А тя усмивката е на-важното нещо в туризма. На тази основа вече идват и негативните коментари. Но знаете, че има платформи с рейтинги, на които туристите се доверяват. Хотелиерите започнаха да вземат мерки, когато виждат, че рейтингът им пада – да мотивират персонала и да го преструктурират.