Градът се дави при всеки по-интензивен дъжд, а решенията не намират приложение от десетилетие.
Варна – морската столица на България – се оказва безсилна пред дъждовете. При всеки по-интензивен валеж улиците ѝ се превръщат в реки. Проблемът далеч не е нов, а причините са добре известни: остарялата инфраструктура не може да поеме отводняването. Амортизираната и недоразвита канализационна система, смесена с дъждовната, стои в основата на проблема. Фактор са и запушените колектори, шахти, както и обезлесяването. Експертите отдавна констатираха, че в централната градска част, битовата и дъждовната канализация трябва да бъдат разделени.
Всеки дъжд във Варна е „déjà vu“, но докато не се вземат мерки за подобряване на инфраструктурата, гледките на пътни артерии, превръщащи се в реки, не бива да изненадват никого.
Хроника на дъждовете
На 19 юни 2014 г. обилен дъжд превърна варненския квартал „Аспарухово“ в епицентър на национална трагедия. За половин час кварталът потъна под вода. 13 души загинаха. Свлачища затрупаха улици и домове.
Причините не бяха само природни – човешката намеса изигра ключова роля. Според „Геозащита“, във Варна има 87 свлачища, от които 72 – в самия град. Повечето са активирани между 1980 и 2012 г. поради: „лошо състояние на ВиК мрежите и експлоатацията им, лоша поддръжка на дренажите, вертикална планировка, частични застроителни решения, липса на канализация“ и др. Обезлесяването също е сериозен фактор.
Милиони за дъждовна защита… на хартия
През юни 2018 г. дъжд, равняващ се по количество на месец и половина валежи, отново парализира Варна. „Необходими са над 100 млн. лв., за да се реши проблемът“, обяви тогавашният кмет Иван Портних. Проект за изграждане на разделна канализация струва над 60 млн. лв. Още 40 млн. лв. са нужни за нов колектор по трасето Битоля–Пирин, който би облекчил водосбора от горната към долната част на града. Беше обявено, че проект има, но финансиране така и не бе осигурено. По същото време се изграждаше и новият бул. „Левски“.
Варненци получиха уверения, че охранителният канал е така проектиран, че да поеме дъждовната вода при обилни валежи. Промяната на трасето на канализацията трябваше да реши проблема с наводняването на подлеза на базар „Левски”, както и да се намалят пораженията при дъжд в централната част на Варна.
Как бул. „Левски“ стана „Водопад Левски“:
Само година по-късно опасенията, че водосборът на новото трасе няма да може да издържи при дъждове, се потвърдиха. Варненският бул. „Левски“, завършен с обещанието да реши проблема с наводненията, скоро след пускането си се прочу с прякора „Водопад Левски“. На 24 юли 2019 г. при проливен дъжд, новото кръгово буквално се превърна във водопад.
„Това стичане не е проблем на отводняването на булевард, а на водата, която идва от околните квартали“, обясни тогава, проектантът Недялко Иванов.
„Започваме оглед на канализацията, за да видим дали проблемът е в капацитета или запушване“, заяви тогава Петър Гърбузов от Община Варна. Охранителният канал по трасето на булеварда трябваше да поема водите от „Цар Освободител“, „Подвис“ и „Прилеп“, уверяваха преди това от общината.
Исторически порои
Проблемите с наводненията във Варна не са от вчера. На 20 август 1951 г. в града се изсипва най-големият валеж, измерван някога в България – 257,8 л/кв.м за 24 часа. Това е над седем пъти месечната норма. Канализацията на града се оказва неспособна да се справи с бедствието и щетите са огромни Тогава, като част от мерките, започва залесяването на Франгенското плато. За пет години склоновете около кв. „Виница“ са засадени с растителност, която до днес играе роля в забавянето на водния отток.
И така до днес…
На снимката виждате как изглежда Варна само преди няколко дни. Обилен валеж, придружен с градушка отново наводни града на 05.04.2025г.
Проблемите с дъждовете във Варна вече не са изненада. Те са симптом на бездействие и липса на визия за устойчиво развитие. Проекти има, планове се чертаят, но водата не се оттича. И докато обещанията се стичат по документи, Варна се дави в реалността.