снимка: Губернатор Баумгартен и части от българската администрация във Варна през 1879 г. (ДА-Варна, Ф.58К, оп.2, а.е.34, л.1)
Честит празник! България посреща своето освобождение на 3 март 1878 г. Варна, както и редица други населени места, чакат още месеци свободата си. За морската столица тя идва на 27 юли 1878 г. Как се развива градът ни разказва историкът Симеон Кулиш, който посвещава специален научен труд на „Първите години на следосвобожденска Варна (1878-1883 г.)“. Приоритет се оказва поставянето на основите на държавността. Вижте кои са първите варненци, поели в ръцете си управлението в Княжеството:
Симеон Кулиш: В хода на военната кампания на Балканския боен театър, редица градове получават своята свобода, но малко хора знаят, че последният освободен днешен български град е Варна. Така на 27 юли 1878 г., с много цветя, хляб и сол, и със сълзи на очи всички българи се събират в двора на българското училище и църква (днес Духовно-просветен център „Св.Архангел Михаил”) в морския град, очаквайки освободителите си. По обяд 14-и Брянски полк, начело с ген. Аркадий Дмитриевич Столипин пристигат. В църквата е отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказва благодарността на сънародниците си.
Каква е обстановката във Варна през първите месеци след Освобождението?
– Действително, времето от Санстефанския мирен договор до края на октомври 1878 г. е едно истинско изпитание за българите във Варна. Цели 8 месеца в града цари анархия и безредие. Налице е сериозна бежанска вълна, а дезертирали османски войници тормозят гражданите, като не редки са и случаите на всякакъв род злоупотреби спрямо българското население, на кражби, на побоища и убийства.
Първите години на Княжество България често пъти са определяни от българските историци с термина „трудно начало”. Основания за това има много. Но реално, това начало започва още с Временното руско управление, което има за задача да постави основите на държавността в току-що освободената българска държава, разбира се далеч не в нейната цялост и етнически граници, но все пак държава. Акцент пада върху новата администрация, която трябва да замени старата турска, но също така се обръща сериозно внимание и върху съдебната система, обрзованието, здравеопазването и военните формирования (основата на бъдещата българска армия). Всяка една от тези сфери на обществено-политическия живот намират отражение и във Варненска губерния. На второ място, Временното руско управление има задача да обучи и намери възможно най-подходящите българи, които да поемат в свои ръце институциите в Княжеството, както на местно, така и на национално ниво.
Кои са първите управници на Варна?
– Още на 11 май 1878 г. в Приказ №1 на Руския императорски комисар в България за изпълняващ длъжността губернатор на Варненска губерния е назначен полковник Кишелски (българин на руска служба). Той е първият, който заема тази длъжност. На 6 септември през същата година, е сменен от камер-юнкер статски съветник Павел Баумгартен. Именно по негово време се провеждат първите реални реформи в губернията и самия град Варна. След изтичане срока на Временното руско управление, Баумгартен е заменен от българина Драган Цанков (Приказ №3 на Руския императорски комисар в България от 26 май 1879 г.).
Видно от документите, Баумгартен веднага след своето назначение се заема с нелеката задача да изгради стабилна администрация в града и губернията. Още на 3 октомври 1878 г. до него пристига Окръжно на Отдел „Външни работи” при управлението на Руския императорски комисар със задача да изготви списък с българи, които да заемат длъжността Окръжен началник.
Кога се въвежда гражданко управление във Варна?
Обр. 1а/1б Приказ №15/ 24 октомври 1878 г. на Варненския губернатор, с.1 (ДА-Варна, Ф.827К, оп.1, а.е.32, л.1)
Стигаме до 23 октомври 1878 г. – може би вторият по важност и знчение ден след 27 юли 1878 г. С Приказ №15 на Варненския губернатор е въведено гражданско управление на града.
За председател на Градския съвет е назначен Петър Попов, а за писар Андрей Илиев. Начело на Окръжния управителен съвет застава Сава Доброплодни, а на Окръжния съдебен съвет – Велико Христов. С този акт на практика се слага край на старата османска администрация и града вече може да бъде наречен свободен.
Не са малко и постиженията в области като образование и здравеопазване. Всеизвестно е, че след юли 1878 г. по нареждане на княз Донуков-Корсаков всички училища, заети от руски войници са освободени. Извършени са нужните ремонтни дейности, за да може сградите да се подготвят за новата учебна година. Още на 25 август 1878 г. за Окръжен инспектор на народните училища във Варненска губерния е назначен българинът Тодор Икономов. По същото време се изграждат и новите медицински служби в град Варна. На територията на пристанището е създадена карантинна служба с един лекар. По-късно в града се учредява и Централно карантинно-санитарно агентство. Сформирани са първите български военни части.
Удовлетвореността от свършената работа проличава и в думите на Баумгартен, записани в неговия Приказ №180 от 3 юни 1879 г.: „В продължение на седем месеца било въведено временно гражданско управление и младата Варненска губерния неостанала надире от другите губернии в княжеството, тъй като в нейния район е въдворен нужния порядък, а градските и окръжни учреждения действуват правилно, на основание издадените от тях временни положения.”
Губернаторите вземат всички нужни и възможни мерки за изграждането на една стабилна българска администрация, която да бъде своеобразен гарант за бъдещото развитие на града и околията.
Симеон Огнянов Кулиш е историк, учител по история в ЧСУ „Аз съм българче”, научен секретар на Тракийски научен институт, филиал Варна, съпредседател на клуб „Варненски краеведи”. Автор е на над 40 статии и студии, както в български, така и в международни издания, свързани с историята на България и Европа в периода 1878 – 1989 г. В съавторство с Траян Димитров – завеждащ отдел „Нова история” към РИМ-Варна издава албумите „Приморци в атака”, „Приморци в битки”, „Въстанието и участието на варненци” и „Варна в Голямата война”, финансирани от Фонд „Култура” на Община Варна.