В петък, 21 ноември, се чества един от най-големите и важни празници за семейството – Въведение Богородично. С решение на Светия синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се отбелязва и като Ден на християнското семейство и Ден на православната учаща се младеж. Първоначалният замисъл на деня е свързан с християнизиране и общение с Христа.
В ранните часове на празника църковната традиция припомня едно от най-светлите събития в живота на Божията майка – посвещаването ѝ в служба на Бога още като тригодишно дете. Според преданието праведните ѝ родители Йоаким и Ана, съпроводени от близки и млади девойки със запалени свещи, отвели малката Мария до Йерусалимския храм. Там първосвещениците ги посрещнали с тържествени песнопения.
Пред входа на светинята Дева Мария била поставена на първото от общо петнадесет стъпала. За удивление на всички тя се изкачила сама до най-горното. Първосвещеник Захария я въвел в Светая Святих – място, в което влизал единствено първосвещеникът и то само веднъж годишно. След като родителите ѝ принесли своите дарове, те се завърнали в Назарет, а Мария останала да живее при храма.
Годините ѝ там преминали в труд, молитва и послушание. Тя била възпитавана от благочестиви девойки, познаващи Светото писание. Сред обитателите на храма били и вдовици, като пророчица Ана, както и странници, за които се полагали грижи. Св. Ана, майка на Мария, се присъединила към тях след смъртта на съпруга си, но живяла кратко време при дъщеря си.
Когато дошъл моментът девиците да напуснат храма и да се омъжат, Мария изразила желанието си да остане посветена на Бога. По внушение на Светия Дух свещениците я сгодили за праведния Йосиф – възрастен роднина, който поел грижата да пази и почита нейния обет.
Празникът, чиито корени стигат до края на I век, е посветен не само на посвещаването на Мария в служба на Бога, но и на духовната връзка между родители и деца. Затова 21 ноември се чества и като Ден на християнското семейство. Семейното посещение на храма символизира въвеждането на малката Мария в светата обител и напомня за отговорността на родителите към духовното възпитание на децата.
В народната традиция денят е свързан с домашна обич и събраност – семейството се събира около огнището, посреща празника с топла пита, чаша вино и гозба. Масата оставала неразтребена, за да може според поверието Богородица да „посети“ дома и да го благослови през нощта.
С този ден народът ни гадае и за времето през следващата година: топло и ясно време вещае люта зима и сухо лято, а дъждът или снегът – снежна зима, дъждовно лято и богата реколта.