Покрай избори политици се опитват да трупат точки на наш гръб и от това имиджът ни много страда, но от реалните си контакти с хората аз виждам голямо уважение към бранша и зачитане на нашия труд
Срещаме се с новия председател на Камарата на строителите във Варна часове след неговия избор. Намираме го в добро настроение. Мотивиран, ентусиазиран и уверен, че ще представлява достойно строителния бранш в града.
-Господин Жеков, поздравления за новата длъжност! Сериозна позиция с 3-годишен мандат. Имахте ли някакви колебания дали да станете председател?
-Когато ми предложиха, говорих с колегите от Областния съвет, които ме убедиха, че трябва да приема това предизвикателство. След като реших повече не съм имал колебания. Поканиха ме настойчиво, защото съм навътре в работата. Последните 3 години участвам във всички срещи с нашите партньори и контрагенти и съм запознат в детайли с проблемите. Имам добри контакти и с централното ръководство.
-Сред проблемите на града посочвате изоставането на инфраструктурата. Как ще работите да се разреши този въпрос?
-Това е стар проблем, който е очеваден за всички. Най-важна е магистрала „Хемус“, която в момента откъсва Варна от икономическия живот. Това, че е недовършена въздейства на нашия регион негативно по всякакъв начин. Вторият Аспарухов мост отдавна е ясно, че трябва да бъде направен. Въпросът е от значение за националната сигурност дори, защото ако се случи нещо със сегашния мост и бъде затворен например, той няма друга алтернатива. Трябва да се търси по-евтино и бързо решение, което да се реализира с бюджета на общината, защото около 200 млн. би струвал втори мост над езерото, за което е ясно, че общината няма пари.
-Има ли такъв алтернативен и по-евтин проект?
-Да, той е наистина много по-евтин. Имаме свързаност с един железен мост над първия канал на Варненското езеро. Става въпрос за едно малко пресичане, което може да бъде направено над канала, или изкопано отдолу. Дори е заложено в Общия устройствен план (ОУП) и по принцип може да бъде реализирано в много кратък срок.
-Колко смятате, че ще струва това на общината?
-Мога само да спекулирам. Много зависи от технологията – дали ще бъде мост или тунел. Трябва да се обследват дълбочини, височини, почви, трафик. Може да бъде от 20 до 50 млн. примерно.
-И магистралата, и вторият мост обаче са проекти, които са в застой от много време.
-Така е, но Камарата е силна браншова организация, която е с много сериозна тежест в обществения живот на национално ниво и възможностите ни да даваме предложения са сериозни, така че не е без
значение нашето мнение.
Още нещо да добавя: тази прословута индустриална зона на Варна, за която направихме идеен проект четирите камари с екипи от архитекти. На последната комисия по архитектура ми отговориха, че предстои обществена поръчка, но не дадоха никакви хоризонти. Това е голямата ни болка. Нямаме яснота кога ще се случват нещата във времето, за да можем ние да ги заложим в нашите планове за инвестиции.
-Варна всъщност много изостава в това отношение. Дори по-малки градове имат такива зони.
-Абсолютно е така. Навремето Варна е планирана така, че индустрията й да бъде изнесена в Девня, но там не могат да се развиват например високотехнологични производства, които следва да бъдат близо до Варна и университетите. Западна промишлена зона 3, където се предвижда да е индустриалната зона на Варна, дава възможност за изграждане на такива производства. Не случайна е близостта й и до предвидения втори Аспарухов мост.
-Посочвате още, че трябва да се подобри комуникацията с местната власт. Как ще стане това?
-Ние всъщност проблеми с комуникацията нямаме. Администрацията се отзовава във всички форуми, които организираме. Проблемът е, че няма резултатност. Говорим, а нещата се случват изключително бавно и това ни притеснява.
-Това винаги ли е било така или го отчитате като тенденция напоследък?
-Винаги е имало проблем с настигането на инфраструктурата от страна на администрацията към бизнеса. Това е нормално в някакъв смисъл и няма как нещо, поставено на пазарен принцип, и нещо администрирано от община, да вървят в едно темпо. Друг проблем е инфраструктурата на града, която изостава от инвестициите, от строителството и създава впечатление в гражданите за преуплътняване на застрояването.
-Какви са причините за това?
-Имаше доста средства, които трябваше да бъдат отпуснати на всяка община, а ние не можахме да ги усвоим и това забави много развитието на инфраструктурата в града.
Много са важни също проблемите с електроразпределението и с ВиК. Една от основните ни задачи ще бъде да се опитваме да работим заедно с енергодружеството, защото там нещата стават много бавно. Да поставяме навреме въпросите и те да реагират адекватно, за да се подобрява тази среда.
-ВиК?
С ВиК последните 10-15 години не сме имали съществени проблеми във Варна. Лошото е, че от 15 септември тази година има заповед за забрана за присъединяване на нови обекти в територията на Галата и Аспарухово.
-Защо?
-Недостатъчен капацитет на мрежата. Ще трябва да се направят много сериозни инвестиции в мрежата и водоподаването.
-Докато това не се случи тази част на града не може да се развива?
-Абсолютно. Когато нямаш възможност да присъединиш сградата си към ВиК мрежата, няма да ти издадат и разрешение за строеж.
-Как виждате разрешаването на този въпрос във времето?
-Скоро ще имаме среща с ръководството на ВиК и тогава ще знаем повече детайли. И те работят по въпроса, но както става ясно в нашия разговор, да се работи по даден проблем и да има резултати са две различни неща.
-Говорите за социална отговорност на Камарата с ангажираност към хората. Малко повече за това?
-Искаме да отворим Камарата към нуждите на хората от по-добра среда за обитаване. Ще работим в три направления. Едното е определени фирми да поемат шефство над някоя градинка и да се грижат за нея – да я облагородят и да я поддържат. Има такъв пример с градинката до Търговската гимназия и там резултатите са видни за всички.
-Имат ли фирмите такова желание и готовност? Колко са всъщност фирмите в регистъра на Камарата във Варна?
-160 фирми участват в Камарата, а общо регистрираните на територията на Варна са 700.
-От тези 160 дори и само половината да се съгласят да се ангажират с това, вероятно градът ще се промени.
-Мисля, че дори 20-30 са напълно достатъчни. На отчетно-изборното ни събрание голяма част от колегите заявиха такова желание. Като цяло строителните фирми във Варна имат много странични дейности, но не ги афишират. Правят го скромно, защото всяко едно дарение тежи много повече, ако е направено без корист.
Истината за нашата професия е, че всичко, което правим, остава много напред във времето и това ни дава най-голямото удовлетворение. Та, на въпроса за социалната ангажираност – другата посока, в която ще работим, е да се подобри средата на децата за игра, както и там, където можем да бъдем полезни в изграждането или поддръжката на църковните храмове. Това са неща, които отдавна ни вълнуват. Може би хората не знаят, но храмът в кв. „Владислав Варненчик“ е направен изцяло с дарения от строителни компании. Предстои да бъде изградена нова църква и в „Кайсиева градина“. Поддържаме комуникация с кмета на района.
-Говорите и за това, че една от целите Ви ще бъде да подобрите имиджа на сектора. Това е голям въпрос и може да се опитате да го обобщите, но защо всъщност пострада имиджът на вашия сектор? Това и в национален план е така.
-Права сте. И в национален план е така. Проблемът, според мен, възникна от това, че определени политически кръгове намериха много лесен начин за изглаждане на имиджа си и трупане на точки на гърба на строителния бранш. Много е лесно, когато идват избори, да кажеш: „Аз ще спра строителството, няма да разрешавам на никого да сече дървета“. Това е популизъм, който настройва изключително много хората срещу бранша.
От там идват и имиджовите ни проблеми. В социалните мрежи има определен негативизъм по въпроса, но от реалните си контакти с хората аз виждам голямо уважение към бранша и зачитане на нашия труд. В голяма част от хората виждам дори възхищение, когато получат апартаментите си, или когато влязат в една нова, красива сграда, която сме построили. И това усещане за нас не може да бъде заменено с нищо друго. Когато видиш в очите на хората техния ентусиазъм, когато си получат ключовете, или докато сградата расте, това не може да бъде помрачено от нищо.
-Вероятно ако наистина засилите социалната си ангажираност, ще поизчистите малко и имиджа на бранша.
-Абсолютно сте права. Мисля, че всеки един мениджър минава през няколко етапа: да се развива, да трупа и да дава. Голяма част от фирмите във Варна са с дългогодишна история и виждам желанието им да помагат.
За нашия бранш е важно „къщичката ни да е подредена“. Това важи и за строителния обект, и за околните пространства. Така се работи много по- лесно и това е породено по-скоро от вътрешна необходимост, отколкото от стремеж към някакъв имидж. От моя опит съм забелязал, че когато строя сграда 5% са недоволни, 5% ми се възхищават, а останалите 90 на сто са реалисти и с тях най-лесно се работи. Като цяло клиентите много израснаха и се развиха като култура и познания, което улеснява процеса.
-Забавянето по плащанията на обществените поръчки също е основен проблем, макар и да не зависи пряко от вас…
-Зависи от нас. Преди 5-6 години имаше голямо забавяне. Тогава Камарата организира голям протест, който показа, че можем да бъдем консолидирани и да отстояваме интересите си.
-Да. Но в идеалния вариант би трябвало да не се стига до това да протестирате.
-Разбира се. Сега изготвяме във всички региони справка на забавените плащания по обществени поръчки, за да може в един разговор с разплащателната агенция да се поставят ребром въпросите и обратната връзка да е реална.
-Имате ли към момента някакви данни за Варна?
-Знам за няколко. Основните са две. За вкопаване на тръбата под Варненското езеро. Бяха разплатени 20-30% в началото и фирмата работеше по проекта „на мускули“, както се казва.
-Тя го направи до 80% и спря, но след последния транш мисля, че 50% са разплатени.
-Мисля, че да. Парите за пътя за Галата също са придвижени, за да може да се завърши проектът, и се надявам скоро да няма такива проблеми.
-Голям проблем не само пред вашия сектор е липсата на кадри. Какво е положението в момента?
-Липсата е осезателна. Работим в няколко направления. Проблемът във Варна е, че много малък процент от учениците и студентите, които се обучават в нашия бранш, остават в сектора.
-А защо според Вас?
-Младите хора търсят бърза и лесна реализация, а при нас не е така.
-Не е лесно заради това, че работят на терен във всякакви условия. Това ли имате предвид?
-Разбира се, да. Особено техническите ръководители. Другото важно е, че в Строителния техникум във Варна се влиза с най-нисък бал. А в София
например това училище е в топ 5.
-Как се въздейства върху това? В София се случва, защото явно самите кандидатстващи имат мотивация точно това да учат.
-Трябва да ги мотивираме да учат и да упражняват тази професия. Има едно проучване в Норвегия, което показва, че всичко започва от семейството. Родителите на децата са тези, на които се обяснява, и после те насочват детето към тази професия. Другото важно е, че ние провеждаме обучения в Търговската гимназия и Строителния техникум, където разказваме какви възможности дава нашата професия. Няма беден строител.
-От колко време се срещате с учениците?
-От две години.
-Има ли резултат?
-Има голям резултат, ако съдим по обратната връзка. Когато изнасях тази лекция в час по предприемачество в Търговската гимназия, децата отказаха да излязат в междучасие и продължихме лекцията дори в часа на класния.
-Заинтригували сте ги.
-Да. Представих един реален проект, който съм изпълнил в София, и им беше много интересно както самата работа, така и печалбата след нея.
-Има ли го този въпрос с липсата на прогнозируемост? Да не остават в професията, защото примерно два месеца имат работа, а след това 10 нямат?
-Това е свързано със забавянето в плащанията. Ако има регулярно разплащане, такива промеждутъци няма да има на никой строителен обект.
Важно е също, че наемаме чуждестранни работници. В сайта на Камарата има такава секция и работим с Индия, Виетнам и Узбекистан. Има работници от тези държави у нас, включително и във Варна.
-Какъв процент, знаете ли?
-Засега са малко.
-Но това са все пак подготвени хора, които имат такова образование, нали?
-Абсолютно. Това са подбрани и подготвени хора, които са проверени.
-Има ли го този момент, както в туризма например, да идват тук, защото са съгласни да работят за по-малко пари?
-Да. Те са съгласни и са изключително дисциплинирани. Почти всички пари, които взимат, ги спестяват. Ако един български работник изкарва 4000 лв на месец, един виетнамски взима 3000 лв., от които вероятно 2500 ще спести и ще изпрати на семейството си, което за по-бедните райони на Виетнам е огромна сума.
-Сега към нещо, което прочетох, че Ваши колеги отчитат като проблем: лошото проектиране. Налага ли се строителите да довършват работата на архитекти и проектанти?
-Не може да се каже лошо проектиране, по-скоро недопроектиране. В България обикновено жилищните проекти са на ниво работен проект без детайли. Обществените сгради са на малко по-високо ниво. При чуждестранните инвеститори проектите са изключително подробни. За един голям хипермаркет например пише всяко едно болтче, една гайка от къде се взимат и къде се поставят. Много е важно да има добре подготвени ръководители, за да може и ние качествено да си изпълняваме ангажиментите.
-Смятате ли, че трябва да има регистър на издадените визи за проектиране?
-Трябва да има. Скоро говорих със зам.-кмета по строителството и той ми каза, че до година и половина трябва да влезе в сила електронното разрешително за строеж в България. Това ще включва целия етап по осъществяването на една инвестиционна идея – от допускането за ПУП до издаването на разрешение за строеж и въвеждането в експлоатация.
Голям проблем във Варна е липсата на ГИС (Географска информационна система), в която всеки гражданин може да си види парцела, какви са подземните комуникации, ограниченията, възможностите за застрояване.
-И в края на разговора: какво си пожелавате в 3-годишния мандат?
-Пожелавам си здраве, спокойствие и ясна мисъл, Бог да бъде с нас. Надявам се на по добра информираност на всички – от обществената нагласа, управляващите административни органи до самите фирми в нашия бранш.
Елена Кирова