Над 20 000 работници не достигат в строителния бранш, показват данните на Института за пазарна икономика. Кризата с работна ръка се задълбочава през последните години. Броят на наетите в сектора през 2023г. е 131 000 души, като през 2024г. търсенето на работници се е увеличило двойно.
Внос на работна ръка от Виетнам
Строителният предприемач Светослав Жеков коментира сериозния недостиг на кадри и начините, по които компаниите се справят със ситуацията: „Липсата на работна ръка е съществен проблем за строителния бранш. В момента в София се внасят работници от Виетнам. Те са работили у нас и преди години, а тези връзки все още са активни. Виетнамците се справят много добре.“
България има подписан меморандум за насърчаване на сътрудничеството в областта на труда и социалната политика с Виетнам още от 2008 г. В края на 2023 г. двете държави сключиха и споразумение за сътрудничество в сферата на образованието. По данни на Асоциацията за приятелство „Виетнам-България“, страната ни е приела и обучила над 5 000 виетнамски студенти и над 40 000 стажанти в различни професионални сфери.
Жеков припомни, че неговата компания „Изолации“ ЕООД, също е ангажирала чуждестранни работници за обектите си във Варна. Те са били привлечени преди няколко години, по време на икономическата криза в Турция. „Вкарахме две бригади за варо-гипсови мазилки. Работеха по три месеца, тъй като това е максималният период, в който им е позволено да пребивават в страната. След това веднага идваше нова бригада“, допълни Жеков.
Разлики в заплащането
Процедурата по внасяне на чуждестранни работници е бавна, но според Жеков компаниите, които планират дългосрочно, се възползват от тази възможност. Той посочва значителните разлики в заплащането: „Български кофражист получава между 5 000 и 8 000 лв. на месец, в зависимост от обема на работа. Заплатите на виетнамските кофражисти са около 2 000 лв.“
Освен това, разликите в заплащането варират и по региони. Например, технически ръководител на строителен обект във Варна получава около 3 000 лв. месечно, докато в София възнаграждението е с 1 000 лв. по-високо.
Въпреки увеличеното търсене на строителни кадри, експертите от Института за пазарна икономика отчитат, че броят на учениците, които избират обучение в направление „Архитектура и строителство“, е твърде нисък – едва 1 500 осмокласници годишно.
Според Светослав Жеков, проблемът се дължи на желанието на младите хора за бърза печалба и липсата на интерес към физическия труд. „Много от завършващите строителни специалности предпочитат да започнат работа като обслужващ персонал в заведения, вместо да вложат няколко години в развитие в строителния сектор. В първата година заплащането в заведенията може да е по-високо, но в дългосрочен план строителството предлага стабилност и по-добри доходи“, посочва той.
Освен това, свободният европейски пазар е фактор, който оказва влияние. Много българи, ангажирани в сектора, търсят работа в страни като Германия. Браншовата камара предприема редица мерки за подобряване на условията на труд и за насърчаване на младите хора да се ориентират към строителните професии.