Председателят на ОбС-Варна Христо Димитров съобщи, че е изготвена структурна схема – проект на задание за индустриална зона в Тополи. Работната група, сформирана още през миналата година, включва водещи експерти в областта на проектирането и градоустройството. На срещата, инициирана от инж. Пенко Стоянов, председател на ОП на Камара на строителите във Варна, са присъствали още инж. Иван Павлов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, арх. Марин Велчев от Камара на архитектите, арх. Христо Топчиев от Съюз на архитектите, както и заместник-кмета инж. Пламен Китипов. Обсъден е дневен ред за предстоящ разговор между професионалните организации и администрацията, по време на който да бъдат разгледани водещите възможности и предизвикателства в градоустройството.
В момента липсата на подготвени терени с необходимата инфраструктура е основна пречка пред привличането на големи компании, коментира Светослав Жеков, член на управителния съвет на областното представителство на Камара на строителите във Варна. Той допълва, че градът е изправен пред важен избор за бъдещото си индустриално развитие, тъй като възможностите за разширяване на промишлените зони са ограничени:
„Още по време на предизборните срещи с Камарата на строителите през 2023 бяха разглеждани три варианта. Първият вариант е под моста. Пространството там е малко и логистично не е удобно. Голяма част от територията не е подходяща за производства заради близостта до водата. В случай на замърсяване, това ще се отрази на цялата екосистема. Вторият вариант за нова промишлена зона на Варна е в обхвата на Казашко и Тополи. Там има около 3 – 4 000 декара, които са много подходящи и интересът към тях е голям. Третият вариант е община Аксаково, но той не е в нашето землище и не е подходящ“, коментира Жеков.
Липсата на индустриални зони край Варна забавя икономическото развитие на Морската столица. Въпреки че третият по големина град в България се радва на отлично местоположение, предоставящо възможност за привличане на чуждестранни инвестиции, развитието на проекта се бави. Очакваше се първата копка да бъде направена до края на 2020 г., както обяви тогавашният министър Емил Караниколов по време на срещата „Инвестиции за устойчив растеж – стратегия и развитие на Индустриална зона – Варна“.
В края на декември 2023 година кметът Благомир Коцев съобщи, че са осигурени 2 млн. лв. за нова индустриална зона на Варна. Те са по линия на 100-те милиона лева, отпускани от държавата за проекти на общините.
Светослав Жеков коментира, че през 2024 г. в бюджета на Варна са заложени средства за разработване на Подробен устройствен план за нова индустриална зона в града, но те са останали неоползотворени: „Ако средствата бъдат концентрирани за изработването на ПУП на новата индустриална зона, те ще се мултиплицират хиляди пъти. Това ще бъдат най-добре използваните пари от община Варна за десетилетие напред и назад във времето. В момента няма инфраструктура, няма мощности и това е много голям проблем за града.“
Жеков допълва, че липсата на индустриални зони край Варна забавя икономическото развитие на морската столица: „Ние в момента нямаме какво да предложим. Ако потенциален инвеститор поиска 200 декара с ток, вода и канализация, Варна няма как да ги предостави. Такова място не съществува.“
Развитието на нова индустриална зона ще донесе значителни икономически ползи за града. Тя е предвидена за високотехнологични производства. Варна би могла да се превърне в привлекателна дестинация за глобални технологични компании:
„Ако Майкрософт, например, реши да направи хъб в града, покрай тях ще се привлекат още много компании и инвестиции. Това означава и множество нови работни места. Освен това, Варна се промотира като „град на знанието“. Имаме шест университета, които биха могли да предоставят кадри.“
Според Жеков, ако общината прояви инициативност и стартира изготвянето на ПУП през 2025 г., проектът може да бъде напълно завършен в следващите две години. Това би позволило детайлно разчертаване на уличната мрежа, обособяване на зони за инфраструктурни съоръжения като трафопостове, помпени станции и подстанции, както и планиране на трасето за продължението на втория Аспарухов мост.
През миналата година кметът на Варна съобщи, че терените край село Слънчево са единственото място, което разполага с площ от 4500 дка в региона. Терените край Аксаково са държавна територия – горски фонд, на който предстои смяна на статута. Направен е анализ и предвид приемането на Общия устройствен план на Аксаково, може да се започне подготовка на процеса за индустриалната зона.
През Август 2024 г., служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов заяви по време на парламентарния контрол, че съгласно разработената Концепция за развитие на индустриалните паркове и зони се предвижда изграждането на индустриален парк в Аксаково. Той ще бъде на площ от около 4500 декара, с реален потенциал обектът да бъде от национално значение. Заложено е изработването на Общ устройствен план, а след приемането му ще възложи и изработването на ПУП. Прогнозната стойност на процедурите за индустриален парк Аксаково възлиза на около 8,5 млн. лева. Министърът коментира, че такова финансиране не е осигурено. Разглеждат се различни варианти за осигуряване на средства и чрез инструмента на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.