Най-голямо предизвикателство отново е недостигът на квалифицирана работна ръка и повишените разходи за труд, сигнализират от Българската търговско-промишлена палата.
Близо 53% от анкетираните компании имат позитивна визия за 2025 година, въпреки несигурната икономическа и политическа обстановка през изминалата 2024.
Очакванията за българската икономика включват повишаване на икономическия растеж, намаляване на инфлацията и задържане на нивата на заетост.
Недостигът на квалифицирана работна ръка остава значителен проблем. Възможните решения включват улесняване на достъпа до внос на работна сила, автоматизация и роботизация на производствени процеси, прилагане на изкуствен интелект в по-високоспециализирани дейности, стимулиране на обратни миграционни процеси чрез подобрение на инфраструктурата и качеството на живот, както и повишаване на образователното ниво и насърчаване на обучението през целия живот. От Българската търговско-промишлената палата отбелязват, че и през 2025 г. ще продължат да работят за улесняване на достъпа на българските фирми до внос на работна сила, като част от дългосрочната задача на организацията за решаването на казуса.
Предприемачите акцентират върху необходимостта от по-лесно финансиране и по-ниски разходи за труд, за да останат конкурентоспособни. Отчита се и нуждата от намаляване на бюрокрация, по-добър достъп до квалифицирани работници, както и от стабилна и предвидима бизнес среда.
Данните за средната работна заплата показват, че през деветте месеца на 2024 г. ръстът в обществения сектор (17,0%) слабо надхвърля този в частния сектор (15,6%).
Минималната заплата е 1077 лв. от 1 януари 2025 г, като размерът й е увеличен 15,4% или със 144 лв. спрямо сегашната ѝ стойност.
Нарастващите доходи и увеличаването на минималната работна заплата допринасят за подобрена покупателна способност. Това, заедно със спада на инфлацията и цените, ще стимулира вътрешните продажби.
Геополитическото напрежение и несигурността оказват негативно влияние върху износа, който през изминалата 2024 остава под нивата отпреди 2019 година. Очакванията за бизнес средата с ключови търговски партньори като Германия също са по-песимистични, което ще се отрази на българския експорт.
Министерството на финансите прогнозира растеж на икономиката от 2,8% през 2025 година и 3% през 2026 година. Очаква се ускорен растеж на износа и увеличаване на частната инвестиционна активност. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, достигайки 2% през 2028 година.
Пълноправното членство на България в Шенгенското пространство ще има положителен ефект върху икономиката, изчислен на 1,2 милиарда лева. Очаква се това да увеличи БВП с до 1%, като допълнителни ползи ще дойдат от по-голямата сигурност в доставките и привличане на нови инвестиции, показват изчисления на Виенския институт за международни икономически сравнения.
От Българската търговско-промишлената палата отбелязват, че след постигането на пълноправното членство в Шенген, България е само на една крачка от пълна интеграция в ЕС – влизането в еврозоната. Въпреки предизвикателствата, перспективите за 2025 година носят умерен оптимизъм и очаквания за устойчив растеж и развитие.