Проф. Евгени Станимиров е икономист. Получава образователна и научна степен „доктор“ през 2005 г., а през 2008 г. и академичната длъжност „доцент“. През 2014 г. става най-младият професор по маркетинг в България. До 2019 г. е заместник-ректор на Икономическия университет във Варна, а от тогава е ректор на висшето училище. Член е на управителния съвет на Асоциацията на специалистите по корпоративна социална отговорност в България и на управителния съвет на Съюза на икономистите в България. През тази година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна.
Срещаме се с проф. Станимиров минути след като той закри първия панел на форума „Имоти в новата епоха. Интелигентни трансформации и визии за бъдещето“, на който Икономическият университет е домакин.
-Проф. Станимиров, започвам с това, с което Вие завършихте дискусията: не е достатъчно да си на подходящото място, в подходящото време, с подходящите хора, а трябва и ти да си подходящ, тоест да имаш желание. Срещате ли през годините все повече такива студенти?
-Не трябва да се слага стигма и да бъдем предубедени към студентите, а и изобщо към хора и ситуации. Всеки млад човек има плюсове и минуси. Възможно е систематичната работа по някакъв начин да неутрализира минусите, но така ще загубим концентрация в акцент на плюсовете. Един млад човек, за да е достатъчно осъзнат, вероятно трябва да намери правилните ментори, които да проектират, може би правилните за съответния човек визия, цели и действия, за да може да се получат и правилните резултати за съответния човек. Смятам, че много млади хора, ако тръгнат по такъв път на развитие и осъзнаване, биха постигнали резултати. В този смисъл гледам на образованието като на игра в добрия смисъл на думата, защото, когато играем, ние търсим. Когато търсим, откриваме. Когато откриваме, разбираме. Когато разбираме, осъзнаваме. От тази гледна точка смятам, че стремежът към осъзнаване е през целия живот. Въпреки че философски погледнато, софистите казват: раждаме се слепи, много хора живеем като слепи и голяма част от хората напускат света преди да са прогледнали. Проглеждането е осъзнаването. Много често казваме на младите: мечтайте! Но младият човек, който не е осъзнат и не познава себе си, може да припознае визията на някой друг, да започне да я следва и след 10 или 20 години да разбере, че това не е неговата мечта. За да можем най-точно да откриваме нашата мечта, трябва да се стремим да се опознаваме. Ние като учители, преподаватели и ментори на младите хора трябва да сме с отворени сетива, да се опитваме да разбираме в дълбочина емоционалните и функционалните потребности на младежите, за да можем да им помагаме да откриват себе си.
-Колко години сте ректор на университета?
-Седма година.
-Имате ли самочувствието от днешна гледна точка, че за тези години, а и преди това като заместник, успяхте да разчупите университета и мисленето на младите? Че успяхте да накарате студентите да мислят и да търсят собственото си осъзнаване по начина, по който говорите за него?
-Смятам, че направихме много неща, но ще започна с това, че ние не ги направихме от нищото. Аз имах комфорта да не мисля за други неща от това, което наследих. Предишното ръководство е развило други неща и също е имало комфорта да стъпи на други развити неща от предходни управления. Тоест нещата не тръгват от нас. Един ректор със своя екип може да направи определен завой своеобразно динамиката на средата, а тя никак не липсва. Промените са толкова интензивни, че много често бягаме след тях. Мисля, че това е една от големите грешки на много хора, които се загубват в търсене и преследване на тенденции, които по принцип не могат да бъдат догонени. В последните години често ме питат кои професии ще изчезнат. Който, каквото и да говори, ще спекулира. Никой не знае, защото не знаем скоростта, с която ще се развива изкуственият интелект, както и в каква посока. Никой не е подозирал, че 2-3 години след като стана достъпен до по-широки аудитории от хора, той ще влезе в 2-та процента на МЕНСА. Обаче влезе.
Да се върнем към предприемачеството. Да, направихме много неща. Стъпихме на една платформа, която пуснахме в експлоатация 2013-та година. Тя е за взаимодействие с бизнеса и в нея са регистрирани над 15 000 ползватели, 3500 бизнеса. През тази платформа са преминали повече от 8 000 стажа, които се регистрирани за връзка с ментори в бизнеса и академични наставници. Функционалността е доста добра и тя имаше ролята на инкубатор. Това ни даде самочувствието да направим следващата стъпка към предприемачески акселератор. Това е вече четвърти сезон, а в предходния имахме регистрирани 150 участници. Той е отворен също за ученици и за студенти от други университети, защото имаме категоричното разбиране, че ние не сме самодостатъчни. Тази година присъствах на заключителното събитие, на което трябваше да се избере победител. Едно момче от 12-ти клас излезе пред всички ментори и оценяващи, представи една невероятна идея, и когато го попитаха какво очаква от нас, той каза: „Аз нищо не очаквам. Дойдох само да ви се похваля“. Има и такива деца.
-Каква беше идеята му?
-Беше за батерия за телефон и други устройства, която се зарежда, докато караш велосипед. Нещо абсолютно прагматично и има разработен прототип. Тоест, това не са неща само в сферата на говоренето. Минаваме в сферата на действието с прототипи, които след това може да бъдат комерсиализирани.
-На фона на всичко, което казахте, и сега и на форума, пътят към какво е?
-Вярвам, че е към по-добро. За да разберем, обаче, пътят към какво води, този въпрос минава през разбиране на нас самите. Ако питате хората какво искат, ще кажат „искам да бъда щастлив, успешен, хубава кола, къща“ и т.н. Всъщност това е обърната логика. Трябва да се чувстваме щастливи и това да го култивираме всеки ден. На базата на това можем да бъдем успели и успешни, защото има голяма разлика. Успелият човек е постигнал конкретна цел. Успешният човек е с пренастроени системни файлове. Този човек знае, че всичко тръгва от мислите, пречупва се през емоциите, минава през комуникация, действия, реакции и се опитва да управлява целия този процес, за да върви напред. Това е осъзнатостта.
-Това, което говорите, го казваме по принцип във връзка с образованието, но то далеч надминава тази рамка…
-Смятам, че един човек, за да стане лидер, предприемач, или осъзнат човек, обучението му започва около 25 години преди раждането му. Родителите са тези, които със своя модел на разбиране за живота, могат да дадат и корени, и криле на едно дете, но могат и да го пречупят. Семейството и средата имат много силно влияние, без да отричам влиянието на технологиите, които са като един гигантски ускорител на очакванията на младежите. Те смятат, че когато се появи проблем, могат да скролнат и да отидат на друг екран. Животът, обаче, е устроен по друг начин и там трябва често да избираш битките. Лошото е, че все по-често избираме да пасуваме и това може да се превърне в черта от нашия характер и по този начин един млад човек да се самопречупи. Затова трябва да се дава кураж, да насърчаваме младежите да експериментират, защото по този начин те белят поредната люспа от лука, за да могат да видят вътре какво е съдържанието и да разберат кои са.
-Как пренасяме всичко това върху нашето общество днес? Общество, което се разделя по всеки въпрос. Общество, в което политиката постоянно стига ново дъно на морал и поведение. Общество, в което институции, които би следвало да са пример, губят все по-скоростно доверие. Къде стои този въпрос с осъзнаването в нашето общество днес?
-Всеки има мнение за всичко. Това са гърбици, т.нар. легнали полицаи, които забавят ускорението. Искаме да ускорим, но се сблъскваме с поредната гърбица, защото някой казал нещо. Забелязвам, че всички хора имат „компетентно“ мнение за всичко. Често са ме канили в предавания на историческа тема например, но съм отказва, защото не ми е мястото там. Аз съм икономист. Всеки трябва да знае областта, в която е компетентен. Голяма част от хората не са осъзнати, вероятно и се поозлобиха от дългия преход и непрекъснатите трансформации. Това доведе до поставяне под съмнение на авторитета на институции. Често даваме за пример дигитализирани държави в Северна Европа. Там има изключително доверие в правителството и институциите. Всеки има търпението, за да може общината или държавата да се задейства. При нас това недоверие смятам, че затваря цикъла и пречи на институциите да работят. А и те сами по себе си не са одушевени същества. Там работят хора и ако те знаят, че има недоверие към тях, губят мотивация да работят. Смятам, че трябва да има по-високо ниво на уважение към нас самите и към другите.
Не случайно в последната ми книга „Бизнес в бързата лента“ поставям един модел „ОК“, в който говоря за множество неща, на които трябва да обърнем внимание в живота си, които започват с тези две букви. Едно от тях е осъзнатостта, но друго е отричането. Има много хора, които отричат, обвиняват, които се оправдават, не осмислят, оценяват себе си високо, а други ниско, абсолютно несправедливо. Има хора, които не обичат онова, което правят. Според мен, основното условие, за да вървим напред в кариерата си, не е толкова да изберем онова, което обичаме, а да обикнем онова, което правим.
-Но дали винаги можем да обикнем онова, което правим?
-Това зависи от нас. Ако не можем да го обикнем и сме достатъчно осъзнати, бързо ще го сменим, за да може да обикнем новото. Нещата с буквата „к“ са свързани с качество. Качество на ментори, инфлуенсъри, на мечтите, целите, действията, реакциите… Всичко това дава една съвсем различна перспектива пред всеки човек.