Според старите вярвания, точно в полунощ на Йордановден реките спират да текат, а водите им придобиват лековити свойства. Този ден е свързан с библейската легенда за кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. По време на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, докато от небето се чува глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Затова Йордановден, или Богоявление, се счита за ден на светлината и просветлението.
Празникът се отбелязва с празнична литургия и водосвет. След ритуала свещеникът хвърля кръста в река или море. Смелчаци се хвърлят във водата, за да го извадят, като се вярва, че този, който успее, ще бъде здрав и честит през цялата година. Болните се къпят във водата, в която е хвърлен кръстът, с надеждата за изцеление. Ако кръстът замръзне, това се смята за знак за здраве и плодородие през годината. Сухото и студено време на Йордановден се тълкува като предвестник на плодородна и добра година.
Според традицията, сутрин преди изгрев слънце жените се поливат с прясна „кръщавана“ вода за здраве. На този ден край потоци или кладенци могат да се видят хора, които измиват семейни икони и рала, а също и лицата си, за да привлекат здраве и благополучие.
В Родопите на Йордановден се провежда обичай, наречен „хаскане“. Той включва ритуално къпане на всички моми, млади булки и младоженци, които посрещат празника за първи път. Къпането се извършва от мъже, наричани „хаскари“ или „капинчари“. Те хвърлят младоженеца три пъти във въздуха и след това го отвеждат до река или чешма, където го намокрят ритуално. Това символизира новото начало и чистотата на семейния живот.