Павлин Косев е магистър по мениджмънт в Икономическия университет във Варна. Работи повече от 25 години на мениджърски позиции. 17 години беше генерален мениджър на верига хотели във Варна и Бургас. Носител е на редица награди. Последната му беше връчена в началото на месеца от Българската хотелска и ресторантьорска асоциация за изключителен принос към развитието на българския туризъм. От 2015-та година председателства Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите. През ноември беше преизбран за трети мандат.
Срещаме се с него в новооткритата му зала за организиране на събития и сватби. Повод за срещата стана новината, че водеща британска компания е решила внезапно да спре полетите си до България.
-Г-н Косев, скоро стана ясно, че немски превозвач спира полетите си у нас. Вчера на ресорната комисия разбрахме, че причината вероятно е прекратяване на отношенията й със съдружник, но все пак информацията е конфиденциална и това не може да бъде потвърдено. Вие какво знаете по въпроса?
-За съжаление това е факт и се случва в последния момент, което по принцип не е много типично за големи компании с отдавна уточнени програми за следващата година. Със сигурност има основателна причина, но на този етап никой не я знае. Предстои общината да пусне запитване към Министерството на туризма и на външните работи, за да разберем бихме ли могли ние да направим нещо. Това е голяма компания и е хубаво на високо ниво да бъде и запитването.
-Това е компания, която извършва 40% от потока на немския пазар, нали?
-Точно така и това е страшно много. Другото неприятно е, че този пазар ни запълва крилата на сезона. Немският турист има и доста съпътстващи разходи. Не се храни само all inclusive. Излиза и на локални ресторанти. Обича културния туризъм, ходи на шопинг. Това са по-възрастни хора, които обичат да се наслаждават на Варна и доста допринасят за икономиката на града.
-Данните за тази година какви са за немския пазар?
-Рано е да се каже. Още сме шокирани от информацията, която получихме, защото хотели, които работят основно с този пазар, може да претърпят много големи загуби.
-Какво следва сега? Искането на браншовите организации е 2 млн. евро от туристическия данък за догодина да се използват, за да се създаде специален фонд по подобие на Пловдив и Бургас, който да подпомага…
-Точно така. Смисълът е да има такъв фонд, който да може да комуникира, да оперира и да подпомага финансово логистични фирми, които да подобрят транспортната свързаност на града. Много се надяваме на това, тъй като Варна е малко на автопилот. Ходим на изложения, но не носят нужния резултат.
-Знаете ли колко е туристическият данък за тази година?
-Официално не още. Скоро имаме събиране, на което вероятно ще стане ясно. Обикновено е около 4,5-5 млн. лева.
-Тоест много голяма част от данъка за следващата година се предвижда да отиде за този фонд?
-Голямата му част, да. Би могло да се прехвърлят средства и от други пера по принцип. Тази година отпуснаха 500 000 лв., с които е задвижен механизмът, има обществени поръчки. В много добра комуникация сме със заместник-кмета Снежана Апостолова и администрацията, за което много се радваме. Когато браншът е в тясна връзка с местната власт, нещата се случват много по-добре.
–До сега каква е практиката? За какво по принцип се използва събраният туристически данък?
-Досега големите пера бяха основно за инфраструктура, което е важно, разбира се, но това не ни води повече туристи. Освен това Варна трябва да изглежда добре не само за туристите, а и за всички нас. Бихме искали този данък да подпомага конкретно нашия бранш, каквато е и световната практика. Всички знаем колко е важен например събитийният туризъм. Ако чужденците няма как да дойдат, ако няма полети, магистрала, ако нямаме свързаност, няма смисъл от тези събития и ще харчим излишни пари.
-Другата ни тема: ако имате някакви данни след 8-ми декември. Как посрещнаха варненци студентския празник?
-Тенденцията е студентите да се насочват все повече към Балкана. Другото, което прави впечатление в последните години, е да се търсят къщи и вили под наем. Има няколко обекта, в които обикновено е основната концентрация на хора на този празник. В градските хотели няма такава практика.
–Фирмените тържества?
-Това е по-интересното, защото след Covid има възраждане на този тип туризъм. Много собственици и управители на фирми осъзнават смисъла от едно такова корпоративно събитие преди празниците. Бонусите са важни, но тази сплотеност и преживяванията на едно фирмено събиране, имат много по-добър ефект върху колектива и носят висока емоционална стойност.
-Една статия ми попадна, че по Северното Черноморие са пълни хотелите за коледно-новогодишните празници. Имате ли такива данни?
-Няма как да са пълни всички, защото има много, които са затворили. Тези, които работят, активни са, умеят да се продават, да направят хубава програма, те ще имат хора. За да отиде човек някъде на нова година, трябва да има причина. Не отива просто да спи в един хотел. Трябва да има интересен изпълнител, или тематична вечер, хубав СПА център, добра оценка, хубава локация, гледка…нещо трябва да го привлече.
-А като цяло какви са Ви данните за Северното Черноморие? Това, че е по-непокътнато, не толкова застроено, с по-девствена природа, но с по-малко хотели и барове например, по-скоро привлича или по-скоро отблъсква хората?
-Като цяло навсякъде се строи, но все още на север има много добър баланс с природата. През лятото там е и с няколко градуса по-прохладно, което също е привлекателно. Много е красиво, защото съчетава море и скали. Това допринася за екзотиката на региона. Забелязвам, че на север се засилва сватбеният туризъм. Този тип тържества са много повече в сравнение с предишни години и носят добър доход. Интересното е, че голяма част от младоженците, които са резервирали моята зала например, не са от Варна. Има от вътрешността на страната, от Германия. Да се ожениш на морето и с такава гледка, каквато е тук, все едно в облаците си правиш сватбата, е несравнимо. Наистина по-голям художник от природата няма.
-По-силен ли беше този сезон от миналогодишния?
-Всички казват, че е бил по-силен, но ние от бранша не смеем много да се хвалим. Юли и август винаги е пълно, но два месеца не могат да компенсират останалите 10.
–Не се ли удължи малко сезонът?
-Малко се удължи. Покачихме цените, но пък туристите намалиха престоя. За съжаление, при ресторантьорите по-високото ДДС-то им изяде покачването на оборотите.
-Правителството падна. Кметът до скоро беше в ареста. Тези политически сътресения влияят ли на вашия бранш?
-Хубаво е кметът да си е на работното място. Колкото и да не е изпускал нещата от контрол, друго си е да се върне. Още от първия ден си личи разликата, защото той също е от бранша и винаги сме имали добра комуникация. Това, че нямаме правителство и бюджет оказва някакво влияние, защото има колеги, които са спечелили европроекти и сега заради тази ситуация, ще бъдат стопирани. По-добре е да няма сътресения, но пък – глас народен, глас Божи! Дано повече хора да отидат да гласуват. Защото да излезеш на площада и после да не отидеш да гласуваш е много лош вариант.
-Проблемът с кадрите продължава ли да стои?
-Аз лично нямам проблем и познавам и други мениджъри, които нямат. За да имаш кадри, трябва добре да ги менажираш.
-А можете ли да кажете какво конкретно означава това? Какво практически правите Вие, за да ги задържите?
-Добрият мениджър трябва да има много качества и собственикът да му дава свобода. Винаги съм смятал, че задържането на добрите кадри е по-лесно, отколкото намирането на нови.
-Но какво конкретно правите? С висока заплата ли е свързано задържането на кадрите?
-Не толкова. Дори в анкетите, които правя, посочват заплатата на трето място.
-Какво посочват на първо и второ?
-Искат отношение, сигурност, развитие, добра комуникация, организация. Искат да имат един шеф. Много бизнеси са семейни и казват „и мъжът е шеф, и жената“. Не става така. Трябва да има също добри социални придобивки. Прекият ръководител да се интересува и от личния живот на служителя. Съвременното поколение иска това.
-Много е хубаво, че казахте на първо място отношение. Винаги съм смятала, че най-големият проблем в туризма, а и изобщо в обслужването у нас, е отношението. Често работещите са сърдити, ядосани, карат се, ако питаш нещо, още повече се ядосват…
-Много сме назад с корпоративното обучение. Собствениците на фирми не инвестират достатъчно в това. Работил съм за голяма международна компания и имам сигурно над 10 сертификата за такъв тип обучения.
-И смятате, че такива обучения може да подобрят нивото на обслужване?
-Разбира се. Отношението наистина е много важно. Животът може да е много динамичен, но трябва да отделяме време за това, защото е от съществено значение.