Йосиф Сърчаджиев е починал вчера, съобщава дъщеря му Ана Сърчаджиева пред бта. Опелото е било днес, в тесен кръг, по изрично желание на големия български актьор и режисьор, който е пожелал да бъде запомнен не с кончината, а с присъствието си в българския културен живот.
Той е роден на 2 май 1945 г. в София, в семейството на проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, и Анна Фаденхехт – дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
Първите му театрални прояви са в организирания от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домашен театър „101 дупки“ – на толкова места е скъсано пердето, което използват за „официална“ завеса. Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „Наша земя“ (1952) на баща му Стефан Сърчаджиев. На 16 години Йосиф Сърчаджиев участва във филма „Хроника на чувствата“ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев. За пръв път се качва на сцената през 1960 г. в Народния театър, тогава е 15-годишен. Представлението е „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, а постановката е на Стефан Сърчаджиев.
Бъдещият актьор се увлича от история, археология, геология и кинооператорско майсторство. След завършване на гимназия той започва работа в киноцентъра като осветител, но скоро постъпва в казармата, където театралната самодейност го привлича и той играе няколко роли в Дома на народната армия, в Ямбол. Там се запознава и с бъдещата си съпруга Райна Томова – тогава актриса в местния драматичен театър. По-късно Райна Томова се насочва към писането и режисурата. Нейни са сценариите за филмите „Адаптация“ и „Дубльорът“.
През 1994 г. Сърчаджиев се оттегля от столичния театрален живот и се преселва в Синеморец. Започва работа в бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“ (1994-2000). От 5 декември 1997 до 2001 г. Йосиф Сърчаджиев е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание.
През 2004 г. получава тежък инсулт. „След инсулта влязох в един свят, различен от по-раншния и много любопитен. Голямо удоволствие е за мен да съм в този свят, от него се излъчва и моето добро отношение към хората и заобикалящата ни среда. Хубаво е. А това, че едната част от тялото ми не работи……това е весело“, споделя актьорът.
Йосиф Сърчаджиев е носител на наградата на Съюза на артистите в България за мъжка роля и „Наградата на София“ за 1980 г. за ролята на Благой в пиесата „Наградата“ от Драгомир Асенов (1981), наградата на Съюза на артистите в България за мъжка роля за Робът в „Драг и робът“ от Никола Русев (1983), наградата за камерни пиеси за ролята Лео в „Глава втора“ от Нийл Саймън (1984), отличието за мъжка роля на Съюза на артистите в България за сезон 1986/1987 г. (1987), наградата за актьорско майсторство на Министерството на отбраната за ролята на Караибрахим във филма „Време разделно“ (1988), „Аскеер“ за най-добра мъжка роля в пиесата на Йожен Йонеско „Кралят умира“ (1997) и голямата награда „Аскеер“ за цялостно творчество (2010).
Йосиф Сърчаджиев е удостоен със званието „Народен артист“ (1984). Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги за развитието на културата (2006). Носител е на Националната наградата „Любимец 13“ на общинския драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград, в категорията „Майстор на актьорското изкуство“ – за изключителния му принос към актьорското майсторство за драматичен театър и кино (2016). Носител е на „Наградата на София“ на Столичната община – за принос към изкуството на киното ( 13 март 2025), припомня бта.