На 8-ми януари отбелязваме Денят на родилната помощ, познат от българските обичаи като Бабинден – празник, посветен на жените, които в миналото „бабували“ при раждането на деца.
Празникът има дълбоки корени в българската история и обичаи. В миналото бабите в селата са помагали не само при раждането, но и в осигуряването на първите грижи за новородените. Затова днес отдаваме почит на акушер-гинеколозите и медицинските специалисти, които се грижат за живота и здравето на майките и бебетата. Празникът запазва своята символика и продължава да ни напомня за важността на връзката между поколенията и уважението към тези, които полагат грижи за новия живот.
Според българските традиции, още преди изгрев слънце майките с деца на възраст от една до три години започват днешния ден с ритуал. Те отиват на чешмата, за да налеят прясна вода, като в котлето слагат стрък босилек или здравец. Носейки сапун и нова кърпа, се отправят към дома на бабата-акушерка, за да изпълнят обреда на „поливането“.
Този ритуал често се провежда под плодно дърво в градината, на дръвника или пред стълбите на дома. Жените подават на бабата сапуна и поливат вода, за да измие ръцете си. След това ѝ даряват кърпа, с която тя избърсва ръцете си в полите на жените, наричайки ги да бъдат плодовити и да раждат лесно. Бабата украсява невестите с китка здравец, вързана с червен и бял конец – символ на здраве и живот.
Често бабата хвърля вода нагоре и подскача три пъти, като нарича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ Тези действия носят послания за здраве и плодородие.
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи и платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на ръчичките на децата червено и бяло конче със сребърна монета и им подарява чорапки и ризки. След това измива лицата на децата, тъй като се вярва, че водата, преминала през ръцете ѝ, има пречистваща сила.
В някои райони на страната обичаят повелява майките да водят децата си при бабата-акушерка до тригодишна възраст, за да ги благослови. Бабата има и друга важна роля – след раждането тя носи осветена вода на майката. Свещеникът освещава водата с китка босилек в църквата, след което тя се връща при родилката. Тази „молитвена вода“ се използва за пречистване – майката измива лицето си и сипва от нея в коритото на детето при всяко къпане до 40-ия ден след раждането.
На обяд булките и невестите се събират в дома на бабата за празнично угощение. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка, както и бъклица с ракия или вино. Жените целуват ръката на бабата и ѝ поднасят даровете си. Дъщерите и снахите подреждат богата трапеза, около която сядат всички гости.
Празненството преминава с песни, танци и често закачливи сценки. Бабата слага наниз от червени чушки около врата си и извършва символични обреди, като кадене с керемида под полите на жените – за плодородие. Наричанията често носят символично и хумористично значение, свързано със зачеването и живота. След обяда към тържеството се присъединяват и мъжете, за да отпразнуват заедно.
От 1951 година Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ, акушерките и гинеколозите. Макар обредите да са загубили част от своята значимост, празникът продължава да символизира уважението към жените, които помагат в началото на живота.
Бабинден остава ден на радост, традиции и признателност, съхраняващ връзката между поколенията. Честит празник!