„В годината на Господа“. Това е надписът на една от най-красивите сгради в културно-историческия център на Варна. Намира се на ул.“Хан Омуртаг“ 22, а историята й ни разказва човекът, чийто екип решава да я възроди. Валентин Димов е управител на „Ай Ви Сейлингс“ ООД и член на УС на Камарата на строителите в България. Фирмата му има 25-годишна история, а в последните години се занимава и с инвестиционно строителство.
Винаги е харесвал сградата и преди години, когато му предлагат да я купи, разбира, че е дошъл моментът да сбъдне своя мечта. Силно го привлича историята й. Създадена е в средата на 19-ти век като пристанищен склад за морска и каменна сол. Възложителят е от Турция, изпълнителите – българи. Съществува кратко с това предназначение и след това е занемарена за повече от 150 години. Основно предизвикателство пред екипа е да запази максимално стария й облик.
„Сградата е проектирана от арх. Борислав Игнатов, който използва кристалната структура на солта като идея за строителството и тези ъгли и чупки са допълнително направени, за да може визията й да бъде съпоставима именно с това“, разказва пред екипа ни Валентин Димов.
Спомня си, че в началото се е притеснявал как хората от съседните сгради ще приемат реставрация на сграда-паметник на културата. Впоследствие се оказва, че дори му благодарят, защото в изоставената от дълги години постройка са се събирали бездомни и наркозависими.
сн: сграда „Бизантина“ предиСлед реставрацията сградата е със смесено предназначение. В ниската част има четири ателиета, собственост на софтуерна компания. Жилищната част е от 10 етажа с по два апартамента. Изградена е изцяло в огражденията, останали навремето от склада.
сграда „Бизантина“ преди и сегаЗа новия живот на сградата са работили между 30 и 50 души в рамките на 4 години. Процесите на реставрация и строителство са се случвали едновременно, а за усилията си екипът е отличен с престижното отличие „Златен отвес“ за 2025 г.
сн: Церемония на наградите „Златен отвес“ 2025; вляво: Светослав Жеков-председател на КСБ-Варна, вдясно: Валентин Димов-член на УС на КСБПо дългия път на реставрация на паметник на културата обаче стоят и не малко трудности и предизвикателства. „Законодателството ни е много тромаво в тази си част. За да построиш един паметник на културата, четири пъти трябва да минеш през Националния институт по паметници на културата, а там минималният срок е четири месеца и те никога не го спазват“, обяснява Валентин Димов. По думите му само за последното становище, което е трябвало да получат, за да въведат сградата в експлоатация, са чакали година и два месеца. „В нашия случай беше предимство, че купихме сградата с разрешение за строеж, което на предишния собственик му беше отнело 10 години. На мен ми трябваха още 4, докато получа всички необходими документи“, разказва Димов.
Като член на УС на Камарата на строителите в България той ще участва в работна група, която да предложи промени в законодателството. Идеята е когато се разработва един проект, необходимата документация да се издава с едно общо одобрение.
Въпреки всички препятствия по пътя обаче, любовта към професията остава по-силна, а умението да участваш в прераждането на сградите се превръща в духовен двигател на онези, които са решили да оставят нещо след себе си.
„Иска ми се, когато мина покрай сграда, да кажа „Тук сме строили ние“. Много е трудно това да се постигне със стандартни сгради, защото 70% от тях си приличат и при тях строителството е рутинно. Реставрациите правят строителството предизвикателство“, обяснява с усмивка Валентин Димов.
И добавя: Приема проекти само, ако може да ги визуализира. Не се ръководи от печалбата, а от мисълта, че ще вдъхне нов живот на забравено минало. На минало, от което е останала тъга…а казват, че „тъгата се смесва в глина и камък, които изграждат света“.
