За православните християни от днес започва Великият пост – най-дългият и строг пост в църковния календар. В следващите 49 дни до Великден вярващите са призовани да се въздържат не само от определена храна, но преди всичко да бъдат внимателни в мислите, думите и делата си.
Милосърдие, състрадание, благотворителност, самовглъбяване и разсъдителност очертават духовния път на постещите. Великият пост е време за подготовка, в което християните се насочват към вътрешно очистване и по-дълбока връзка с вярата, за да посрещнат Възкресение Христово с истинска радост.
Гласът на богослужението
В първия ден на поста храмовете огласят думите на църковните песнопения:
„Настъпи постът, майка на целомъдрието, изобличител на греха, защитник на покаянието, ангелски живот и човешко спасение“
С тях вярващите са призовани да потърсят Божията милост, предава Българско национално радио.
Смисълът отвъд лишението
Ето как един духовник описва вътрешния смисъл на поста:
„Това е едно благодатно време човек да се опита да се приближи до Господ, защото ние по неговия пример постим. За мен на първо място е вглеждане в себе си. Ако не познаваме себе си, ако нямаме това време, това спокойствие да умирим тези бурни води вътре в нас да станат като едно огледало, в което да може Бог да се огледа, да видим своите грехове. Веднъж когато ги видим, вече покаянието е твърдото решение да оставим греха и да вървим към добро, да вървим с Бога.“
Друг емблематичен тропар през този период насочва към пътя на покаянието:
„Отвори ми вратите на покаянието, Живодателю, защото духът ми подранява към Твоя свят храм…“
Особено време в живота на Църквата
В богослужебния живот Великият пост е особен период със свои последования и послания, които подготвят вярващите за най-светлия християнски празник.
Както споделят вярващи от Враца:
„Великият пост не е само лишение от определен вид храна – по-силна молитва, лишение от забавления, от всички неща, които всъщност ни разсейват от вярата и от онова, което наистина е важно в живота. Изглежда като система от лишения, но тези лишения дават всъщност най-голямата и най-истинска радост, от която има нужда човек да бъдем с Бога.“