Нова медуза в Черно море предизвиква конкуренция с цацата за хранителни ресурси, алармира морският експерт д-р Йордан Господинов. Гребеновидната медуза, която не е типична за нашите води, се излюпва едновременно с цацата и се храни със същия планктон.
„Гребеновидната медуза, която учените отбелязват, че не е специфична за нашето море, излюпва се по едно и също време с цацата и изяжда много голяма част от храната ѝ,“ обясни д-р Господинов пред „България Днес“.
Експертът, който е председател на Консултативния съвет за Черно море, създаден през 2015 година, уточни, че медузата се явява конкуренция за местните видове риби, тъй като се храни със същия планктон. Въпреки това той увери, че запасът от цаца не е застрашен.
„Запасът от цаца е много по-голям от този, който ловим. По българския бряг по научни данни има 50-60 хиляди тона, ние ловим 3-4 хиляди,“ каза д-р Господинов. Той отбеляза, че цацата не е мигриращ вид и си живее в Черно море, затова няма причина за тревога.
Според него новите видове, като гребеновидната медуза, навлизат в Черно море чрез отпадните води на корабите или като се залепят по кораби, идващи от други райони. Това е типичният начин, по който инвазивни видове се установяват в морските екосистеми.
Д-р Господинов посочи и влиянието на климатичните промени върху морето. С повишаването на температурите България придобива по-африкански и средиземноморски климат, а средната годишна температура на водата в Черно море се е увеличила с повече от един градус. Това води до явления като прекален цъфтеж на планктона.
„През последните години установяваме, че действително има промяна. Похвално е това, че се направиха много пречиствателни станции. Факт е, че онази химическа индустрия, която бълваше химикали във водата, вече я няма,“ коментира експертът.
Все пак има и положителни новини. Наблюдава се появата на нови видове и увеличаване на популациите на съществуващите. Сред тях са видове, специфични за Средиземно и Адриатическо море, като син рак, който според д-р Господинов „ще се окаже голям деликатес“.
Възстановява се и черноморската скумрия, която през 50-те и 60-те години е била почти изчезнала. Рапанът, който първоначално е бил рядко срещан, сега се оказва ценна храна с 4-5 пъти повече белтък от говеждото месо.
Вътрешните водоеми обаче страдат от горещините и безводието, което създава сериозни проблеми за пъстървовите видове. Те се отглеждат високо в планината, над 800 метра надморска височина, където малкото вода в реките и изворите повишава температурата и намалява кислорода.
„В големите язовири рибата спря да се храни, слезе на дъното, умира всеки ден. 80% е смъртността в Девин и Триград,“ съобщи д-р Господинов.
Морският експерт призова за селективен риболов и забрана за улов на бяла мида по време на размножителния период. Той подчерта необходимостта от по-малко замърсяване с пластмасови отпадъци, които се разграждат до микропластмаси и замърсяват водата.
„Трябват още пречиствателни станции. Да се намали наторяването на селскостопанските култури. В подпочвените води отиват много азотни торове в Черно море, които водят до еутрофикация,“ предупреди д-р Господинов.