На 14 октомври православната църква почита преподобна Параскева, известна като Света Петка Българска. Денят е един от най-почитаните есенни празници в народния календар – Петковден.
Той се смята за повратен ден, който бележи края на топлото време и началото на зимата. В някои краища на България и до днес се спазва старият обичай „полезване“ – според вярването, човекът, който първи влезе в къщата на Петковден, определя късмета и здравето на дома за цялата година.
Именници на Петковден
На този ден празнуват 18 прекрасни български имена:
Петя, Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Народни вярвания и обичаи
Петковден е празник с дълбоки корени в българската традиция. Народът вярва, че на този ден започва зимата, а с нея и новият цикъл на селския живот.
Обикновено на Петковден става заплождането на домашните животни – обред, известен като „мърлене“ или „овча сватба“. Докато трае този период, жените не бива да вършат домакинска работа – не плетат, не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък.
След приключването на заплождането, те пекат пресни пити и ги раздават из махалата за здраве и плодородие.
Обредна трапеза за Петковден
На трапезата традиционно присъстват:
гювеч с овнешко, курбан чорба, сарми с лозови листа, шкембе, ястия с праз и обредни хлябове.
В някои райони се месят колаци, като най-големият се посвещава на Света Петка. Хлябът и къщата се поръсват със светена вода, а цялото семейство се покланя трикратно на погачата.
Символика и поверия
Петковден не е само ден в чест на Света Петка – той поставя началото на зимните празници. Хората правят оброчни курбани и сборове, а жените раздават питки за здравето на животните.
Света Петка се почита като закрилница на семейството, децата, брака и плодовитостта. В народните легенди тя често се свързва с духа-покровител на дома, който понякога се явява като змия – пазителка на къщата.
Народно поверие
„От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.“
Именниците на Петковден празнуват с много настроение, а в домовете ухае на обреден хляб и топъл курбан – символ на благодарност, плодородие и вяра в доброто.