Стотици шофьори в България могат да останат без книжка и автомобил заради обикновени лекарства за главоболие, настинка или алергии. Красимира Денева от Варна, чийто син стана жертва на фалшив положителен наркотест, призовава за промяна в закона и публикува списък с медикаменти, които могат да повлияят резултатите от полевите тестове на пътната полиция.
Фалшив положителен тест и 10 месеца чакане
На 26 септември 2024 г. Любомир Трифонов, синът на Денева, се прибирал от нощна смяна на Златни пясъци, когато бил спрян от пътна полиция. Тестът показал положителен резултат за наркотици – въпреки че младежът никога не е употребявал упойващи вещества. Колата му била иззета, а книжката – отнета.
Едва след 10 месеца кръвната проба доказала, че резултатът е бил грешен. Автомобилът бил върнат, но без регистрационни табели.
„Настоявам за промяна в закона. Направили сме Facebook група, която се казва „Пострадали от фалшиви положителни тестове за наркотици при проверка от КАТ“,“ разказва Красимира Денева. Групата вече обединява над 12 000 души, които настояват за петиция до Народното събрание.
Кои лекарства могат да дадат фалшив резултат
Според Factcheck.bg и експерти от фармацевтичния сектор, редица лекарства – дори такива без рецепта – могат да доведат до фалшиво положителни резултати при полеви тестове за наркотици.
- Ибупрофен и напроксен – възможна реакция като за бензодиазепини или марихуана
- Антихистамини (срещу алергии, настинки и прилошаване) – фалшиво положителни за метадон, опиати и фенциклидин
- Препарати с псевдоефедрин – могат да се отчетат като амфетамини
- Антибиотици като левофлоксацин, ципрофлоксацин и рифампицин – фалшиво положителни за опиати
Експерти допълват, че подобен ефект могат да имат и някои антидепресанти, лекарства за диабет и психостимуланти, както и храни или добавки с маково семе, кофеин, енергийни напитки и дори вода за уста.
Устройствата често грешат
Полицаи признават, че устройствата DrugCheck 3000 и DrugTest 5000, използвани от КАТ, често дават неверни резултати. Тестовете отчитат шест основни субстанции – канабис, кокаин, опиати, амфетамин, метамфетамин и бензодиазепини – но показват само наличие, без да измерват концентрация.
Положителен резултат не доказва употреба без потвърждение от лабораторен анализ на кръвта.
Омбудсманът иска официален списък
През септември 2025 г. омбудсманът Велислава Делчева сезира министрите на вътрешните работи и здравеопазването – Даниел Митов и Силви Кирилов – заради зачестилите жалби от граждани с фалшиви положителни резултати.
„Необходимо е да бъде изготвен официален списък на лекарствени продукти, несъдържащи наркотични вещества, но които могат да дадат фалшив положителен полеви тест,“ се посочва в препоръките ѝ. Делчева настоява и за информационна кампания за гражданите и медицинските специалисти.
В интернет вече се разпространяват неофициални списъци с лекарства, но експертите предупреждават, че повечето са копирани от чужди държави и не отразяват реалните търговски наименования в България. Затова се настоява за официален национален списък, публикуван в „Държавен вестник“.
Проблем, който се влачи с години
Още през 2023 г. предишният омбудсман Диана Ковачева поиска МВР и здравното министерство да създадат списък с рисковите медикаменти, но отговор така и не последва. Въпреки обещанията на тогавашния премиер Николай Денков за повече лаборатории, хиляди шофьори продължават да чакат с месеци резултати от кръвни проби.
„Единствената възможност за пострадалите е, след като кръвната проба отхвърли наличие на наркотици, да потърсят обезщетение по съдебен ред,“ обяснява Делчева.
Междувременно Красимира Денева и хората от Facebook групата настояват за законодателни промени и по-бързи кръвни тестове в повече лаборатории.
„Това не е само наш проблем – това е системен пропуск, който може да съсипе живота на всеки шофьор,“ казват пострадалите.