Снимка: в. „Строител“
Камарата на строителите в България проведе среща с ръководството на община Варна, на която бяха обсъдени визията и развитието на морската столица, както и предизвикателствата пред членовете на браншовата организация.
Един от съществените проблеми, по чието разрешаване работи националното представителство на КСБ, е вносът на работна ръка за сектора. В тази посока са проведени разговори с Министерството на външните работи за облекчаване на процедурите и съкращаване на сроковете при наемане на служители от чужди държави, съобщи инж. Илиян Терзиев, председател на УС на KСБ.
Той коментира, че приоритет за бранша е и дигитализацията в строителството. Камарата е инициатор и координатор на един от Европейските цифрови иновационни хъбове, одобрени от ЕК. Той е насочен към внедряване на новите технологии в бранша и обучение по прилагането им. Проектът е с фокус върху малките и средни предприятия, както и към публичния сектор.
Във връзка с управлението на процедурите по изпълнение на обществените поръчки е крайно необходимо общините да използват договорните условия на FIDIC в контрактите със строителния бранш. Те са международен стандарт и решават голяма част от проблемите, възникващи в процеса на изпълнение на поръчките: „Преведохме последната FIDIC книга, която ще е много полезна за общини като Варна, Бургас, София, Стара Загора. Ако се договорим с властимащите за въвеждане, ще бъде много удобно за вас. Знаем, че ще е трудно в началото, но процесите ще се улеснят. Въпросът не е „дали“, а „кога“, допълни инж. Терзиев.
Камарата е фокусирала усилията си и в сектора на образованието: „Искаме браншът да подава заявки за необходимите специалисти, тъй като произвеждаме повече юристи, отколкото ни трябват, а инженери по ВиК и пътно строителство – няма. Информираме и всички граждани, че преди да започнат каквато и да е строителна дейност, трябва да проверят фирмата в регистъра на Камарата.“ На пазара оперират компании, които не са регистрирани и често договорите, сключени с тях, са нелегитимни.
Инж. Любомир Качамаков, зам.-предс. на УС на КСБ и предс. на ОП на КСБ – София, запозна представителите на общината с основните приоритети за успешното сътрудничество между администрацията и бранша: „Поставили сме си цел да презентираме и да въведем като норма „Зелената книга“ на FIDIC за обществените поръчки. Знаете, че FIDIC е международно призната система. Наложила се е, но е доста трудна за администриране. На вас, като възложители, ще са ви необходими специалисти. Насочихме се към „Зелената книга“, защото тя е изключително улеснена за работа. В същото време носи всички ползи на Червената и Жълтата книга. Ще се радваме да изпращате на обучителните ни семинари експерти от община Варна, тъй като е необходима подготовка на всички страни, за да работим успешно“.
Инж. Христо Димитров, председател на контролния съвет на КСБ и на ОбС – Варна, повдигна въпроса за създаване на условия за промяна на цената при провеждане на конкурси: „Това е много важен момент, защото липсата на такива условия за промяна карат участниците в конкурсите да вдигат цената. Ако бъдат въведени, смятам, че поне 4-5% ще паднат цените на конкурсите“.
Той обърна внимание, че община Варна, като сериозен инвеститор, трябва да има водеща роля при използването на BIM, за да може да го изисква и по време на конкурсите.
Инж. Димитров отправи апел към представителите на Камарата и вестник „Строител“ за подпомагане на разпространението на информация за конкурсите, провеждани от община Варна, до всички членове на браншовата организация: „Трябва да получим по-широк обхват на желаещите да участват, предвид проблема, който се случи с библиотеката. Трябва да се подготвим за следващите конкурси, за да получим максимално добри кандидатури за проектите. Смятам, че вестникът и Камарата могат сериозно да ни съдействат“, коментира той.
В хода на разговора инж. Димитров посочи и два сериозни проблема, по които е необходимо съдействие от държавната администрация – въпросът с автомагистрала „Хемус“ и с ремонта на „Аспарухов мост“, включително изграждането на втора връзка. Той подчерта, че строителният бранш не се занимава единствено с изграждане на жилища, а и с поддържане на добрия инвестиционен климат в региона.
Инж. Стоянов, председател на областното представителство на камарата във Варна, очерта като приоритетни темите за градоустройство, енергетика, инфраструктура, социална и зелена среда.
Той коментира, че увеличението на таксите за процедурите, касаещи строителния сектор е напълно нормално, но административните услуги, които получава браншът, не винаги съответстват на очакванията им: „Необходимо е да се търсят решения за административните срокове, които да отговарят на инвестиционната активност, която всички имат интерес да бъде постигната на територията на Варна. Приветствам идеята на общината за градоустройството на големи територии. Въпросът е кога ще тръгнат тези разработки, тъй като коментирахме темата миналата година, а все още не сме пристъпили към тях.“, обобщи инж. Стоянов.
Той засегна и въпроса с уличната регулация, която е от първостепенно значение за новообразуваните квартали във Варна: „Заставаме плътно до ръководството на общината за съдействие в тази нелека процедура. Ние, като гражданска организация, винаги ще подкрепим действията ви в тази посока“. За пример беше дадена варненската ул. „Сирма войвода“. Казусът с нея е от няколко години, поради неправилно проведената процедура по изграждане на ВиК инфраструктурата в района, без да е проведена улична регулация. Там се стига до казуса, че собственици на имоти незаконно стопанисват общинска земя, тъй като са завзели част от пътното платно.
Председателят на ОП във Варна настоя да бъдат инициирани и конкретни срещи за финализиране на дейностите на работните групи за промените в ОУП и Западна промишлена зона.
Той коментира, че проблемът с енергетиката във Варна е много сериозен, а мерките за справяне с него са декларативни: „Стана ясно, че резултатите от получените решения ще бъдат достигнати в 3-4-5-годишен план. За съжаление, процедурите за увеличение на капацитета на електропреносната мрежа все още не са започнали, като се изключи подстанция „Траката“, за която е подписан предварителен договор. Това е незадоволителен напредък за период от година и половина. Също и за подстанция „Север“.
Инж. Стоянов апелира администрацията на община Варна да се актува в общинска собственост парцелите на трафопостовете, които са със завършени процедури по ПУП, ПРЗ: „Това е многогодишен проблем, по който не се предприемат действия. Използвам възможността да се обърна още веднъж – не само да се работи, а да се свърши някаква работа. Това е важно за целия град и за разрешаване на част от проблемите в енергетиката. Трябва да се пристъпи към градоустройствени решения за определени парцели за необходимите подстанции, за които е ясно от 2012-та година и са посочени в ОУП, че трябва да ги има.“
Инж. Стоянов разкритикува липсата на заложени средства в капиталовата програма на общината за изграждане на водна инфраструктура: „За мен това е сериозен проблем. Трябва да има. Основни ремонти – добре, но там, където няма инфраструктура, трябва да се създаде. Необходимо е да се търсят други решения“.
По отношение на темата за публично-частните партньорства, той коментира: „Този проблем отдавна ни занимава и в наредбата от 2008 година на Община Варна не са записани решения на проблемите. Със зам.-кмета по финансите коментирахме търсенето на варианти за нормативна промяна, която да даде възможност да се събират такси за изграждане на инфраструктура чрез публично-частно партньорство, но избягвайки натоварването на един инвеститор, каквато е практиката и на Енерго- Про. Същите са казусите и с водната инфраструктура, която някой трябва да изгради, както и пътната. Например в м-т „Планова“, във „Владиславово“, „Възраждане“ – има редица райони, където земеделска земя се урбанизира с много сериозни темпове. Там улици няма, а трябва да се направят. Искам да обмислим с ръководството на общината начина, по който се изграждат. Необходимо е да се намери решение, в което заинтересованите инвеститори да имат възможността да се събират и да финансират заедно изграждането на инфраструктура, а не да се натоварва само един от тях. Когато има колективно усилие, инфраструктурата ще се изгражда по-лесно.“
По време на срещата беше засегнат и проблемът с транспортната инфраструктура на Варна, тъй като липсата на двуетажни кръстовища и втори мост блокира града и възможностите за инвестиции в най-перспективните градски зони.
Бяха предложени промени за внасяне на солидни финансови мерки за процедурите по премахване на дървета, които не са защитен вид. Инж. Стоянов отправи предложение, според което едно изсъхнало дърво, например, да бъде остойностено с цена, която да даде живот на цял парк: „За инвеститорите това е много важно, за да не се бавят процедурите повече от един месец и да има прогнозируемост на процесите. Нека то да струва толкова, че да даде възможност да се създаде или поддържа паркова зона по ваши проекти. Не е редно едно изсъхнало дърво да спира инвестиции за десетки милиони.“
Във фокуса на дискусиите беше правилното тълкуване и прилагане на член 193 от ЗУТ за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот: „Когато се прекарва сградно, водопроводно или канализационно отклонение към частен имот и то минава през публична улична инфраструктура на общината, в момента правим процедурата по чл. 193 – разрешително за прокарване през чужд имот. Всъщност, по всички действащи законови нормативи, и уличното, и сградното, и водопроводното, и канализационното отклонение са част от разпределителната мрежа и са публична общинска собственост до регулационната граница. Излиза така, че ние правим процедура за публична собственост в публичната собственост, което не съответства на текста на чл.193. Затова се губят много месеци и се спъва нормалната работа, както на инвеститорите, така и на общината. Има проблем, който просто трябва да се изглади. Никой не отказва финансиране на изграждането на тези елементи. Въпросът е да не се минава през процедурата по член 193“, коментира инж. Стоянов.
Той обърна внимание и на темата с липсата на детски заведения. За пример беше даден конкретен маломерен обект от 3 дка, предвиден за озеленяване, на който вместо да направи парк, би могло да бъде изградена детска ясла.
Инж. Колелиев съобщи за сериозен проблем с пътната безопасност, свързан с инженерната инфраструктура: „Ще обърна внимание на общинската администрация за една негативна статистика на МВР. За миналата година област Варна е с най-много пътно-транспортни произшествия и с най-много ранени. Респективно, окръгът е на второ място след Столична община и е с повече пътно-транспортни произшествия и ранени, отколкото Пловдив и Бургас, взети заедно. Решението на този проблем е да се направи обследване на уличната и пътната мрежа на община Варна, в което да се дадат препоръки.“
Кметът на Варна коментира, че: „Строителството е един от най-развиващите се сегменти. Отчитаме го като един от най-важните сектори, на които трябва да обръщаме внимание.“ Той допълни, че е предизвикателство пред администрацията да отговори на темповете на развитие в бранша, но се работи за подобряване на процесите и сроковете по издаване на строителните книжа: „Разбира се, има и още един аспект от това темпо на развитие. Това е изоставащата обществена инфраструктура, което е ангажимент на общината – да може да догони и да осигури обществената инфраструктура, така че гражданите и бизнесът да бъдат удовлетворени от нея. Вие, като инвеститори, осъзнавате колко важно е градската среда да бъде на ниво и колко по-голям би бил интересът, ако успеем да осигурим качествен транспорт, качествени обществени пространства, улици, образователна инфраструктура. Това е особено важно в районите, които досега не са били част от урбанизираната среда на града. Знаете, че има много новообразувани квартали във Варна, които са бивши вилни зони, където имаме големи предизвикателства с провеждането на уличната регулация, с полагането и с осигуряването на нова инфраструктура. Там също има голям строителен интерес. Това са предизвикателства, които трябва да решим съвместно с бранша. Те водят и до обществено напрежение, което се опитваме да балансираме. Голяма част от капацитета ни е вложен в това как да намираме бързи и лесни решения и как да инвестираме в инфраструктура. Много често зависим и от държавата.“
Ренета Николова, прокурист и главен редактор на вестник „Cтрoител“ обяви новата инициатива на изданието: конкурс за „Строителен обект на Черноморието“. Кандидатури за него се подават до 15 юни.