Христо Димитров е строителен инженер. Завършил е “Строителство на сгради и съоръжения – конструкции“ и „Патентно-лицензионна дейност“. Предприемач, основател на голяма строителна компания във Варна. Два мандата е председател на областното представителство на Камарата на строителите в България. Семеен е, има син, дъщеря и три внучки.
Представлява коалиция „Алтернативата на гражданите“. От ноември 2023 г. е председател на Общинския съвет във Варна.
-Инж. Димитров, как се работи в условия, в които Варна и страната нямат приет бюджет?
-Хубавото е, че има правила за работа в такива условия. Основното е всеки месец – 1/12 от предната година. Така че, ако това се спазва, няма проблеми, въпреки че все пак се ограничават капиталови разходи и проекти. Като цяло си е аварийна ситуация и ние се научихме тя да бъде елемент от нашето ежедневие.
-Спазва ли се правилото за 1/12?
-Спазва се, но просто е трудно всеки разход да бъде допълнително одобряван, планиран. За съжаление, планирането винаги е в последния момент.
-Мина повече от половината на мандата. Кои проблеми бихте посочили, които остават основни за Варна?
-Чистотата. Имало е моменти, в които фирмата, която работи, няма пълно обезщетение и се забавят нещата, но основното е, че администрацията е длъжна да ангажира всички в тази посока, за да не си мислим, че трябва да търсим вината само в кмета или в почистващата фирма.
-Това винаги е трудно вероятно. Да се ангажират всички да спазват елементарните условия за чистота.
-Да, но е 100 процента задължение на администрацията да накара хората да видят своя ангажимент. Над 50 на сто от проблема идва от нас, от гражданите.
-И има ли някаква промяна в обществения ангажимент. Успя ли администрацията да формира този ангажимент?
-При всяко положение работи със страх с хората – да не ги обиди…
-Плахо, така ли?
-Плахо, да. Това е един от проблемите. Говоря дори принципно и за тази и за предните администрации, но тук още повече се усеща. Проблемите са много. Ако смятаме, че дупките по улиците сме ги скрили за две седмици, това не е вярно. Трябва да бъде непрекъснат процес. Има технологии за отстраняването им и в снежно време, и в студено, и в топло. Ние живеем непрекъснато, не само след март. Такива аварийни инициативи изобщо не трябва да има. Това би следвало да си е един постоянен процес.
Освен това, въпросът с големите инфраструктурни проекти в града.
-Кои например?
-Кръстовището на входа на Варна при бившия Елпром, спирка Явор с великото кръстовище, което щяха да правят за 90 млн.лв., библиотеката, Математическата гимназия…
-За някои от тях администрацията обяснява, че трябва да се търси външно финансиране, защото общината няма пари, а проектите са от национално значение.
-Общината трябва да бъде по-активна и да показва повече компетентност. Обяснението за бездействието им трябва да дойде от тях самите.
-И дойде ли такова?
-Не. Според мен е въпрос на екипност. Кметът се е заел с голям обем от задачи и докато се завърти, особено пък и неприятният случай с него, който го лиши от възможността да работи за града, и проблемът става в отбора.
-Наричате го „неприятният случай“…
-Разбира се. При всяко положение тези, които го арестуваха, работиха като слон в стъкларски магазин. Всичко, което се случи, освен, че създаде проблем на семейството му, създаде огромен проблем и на общината.
–Като казвате „неприятен“ имате ли предвид и несправедлив?
-Не мога да кажа. Може да се окаже и едното и другото, но начинът, по който се направи, беше неприятен, да не кажа нечовешки.
–Добре. Първият проблем, който и самият Вие посочихте беше боклукът. В същото време обаче Общинският съвет отказа да приеме план-сметка „Чистота“ за тази година въпреки многократните обяснения на администрацията, че според разпоредба от Министерството на финансите до края на януари всички общини в страната трябва да приемат тази сметка.
-Важно е тази сметка да я има, но това е работа на ресорната комисия и тя не е свикала заседание.
-Не беше свикала декември, но свика януари и не прие сметката.
-Значи Общинският съвет е приел, че има проблем в самата план-сметка. Няма никаква драма обаче в това. По-големият проблем е, че ще сменяме фирмата-изпълнител.
-Срокът сега лятото ще изтече.
-Да. Тогава пак ще стигнем до някаква невъзможност, пак ще оспори някой конкурса, пак ще удължаваме стария срок. Не знам защо не се говори в момента за този конкурс и условията в него.
-Само да уточним нещо. От администрацията бяха категорични, че ако не се приеме до края на януари, според изискванията на министерството, градът ще бъде заринат от боклук. Как отговаряте? Смятате, че това е по-скоро препоръка, а не изискване на министерството, така ли?
-Не съм юрист и не мога да се произнеса с категоричност, но доколкото разбирам след разговори със специалисти, това е въпрос на тълкуване. Наближава краят на март, което означава, че вече почти три месеца сме без план-сметка „Чистота“, а градът не изглежда по-мръсен спрямо миналата година. Това показва, че системата може да работи и при настоящите условия, макар и вероятно с известни компромиси.
-Нека да минем към финансовите теми и противоречията между администрацията и Общинския съвет. Общината искаше държавата да даде пари за болница „Св. Анна“, а вие гласувахте общината да ги даде..
-Разговаряхме с тогавашния министър Кирилов. Обещаха, но толкова са им възможностите.
-Обещаха пари ли?
-Да.
-Колко?
-Не се знаеше, защото така или иначе зависи от Министерството на финансите. Основният проблем идва от взаимоотношенията със Здравната каса, но и от задълженията на болницата.
–Да. Те са почти 8 млн. евро заедно с кредита и задълженията.
-Именно. Тук трябва да се направи един сериозен анализ, но ние не можем да бъдем инициативната страна, защото сме миноритарен собственик. Това трябва държавата да го направи.
–Предишният министър обеща финансова подкрепа, настоящият служебен министър също се ангажира с такава, но вие накрая гласувахте общината да ги даде.
-А какво да направим? Иначе болницата, която обслужва варненци, ще потъне съвсем.
-Сходен е въпросът с бункера за линеен ускорител за онкоболницата. Общината искаше да тегли заем, вие отново гласувахте парите да са от местния бюджет.
-Там нещата са различни. Средствата, които даваме, трябва да бъдат ясно обосновани и планирани. Не може просто администрацията да решава…
-Тоест искате да е по-ясно на какъв принципи се избира кои проекти да се финансират от общината и кои от държавата или от друго външно финансиране?
-Именно. Нищо повече не искаме. Да бъде планирано и ясно, а не впоследствие да има оправдания, или по-скоро обвинения.
-Обвиненията са за това, че дори и проекти, които може да се финансират от държавата или по фонд Флаг, какъвто е случаят с бункера например, вие ги препращате към местно финансиране, което според опозицията в ОбС цели да дестабилизира настоящата администрация.
-Ако има подробна справка за всички проекти с всичките им разходи и е ясно кое от къде ще се финансира, тогава коментарът няма да бъде такъв.
–Ако администрацията представи такава подробна справка, това би било достатъчно на ОбС..
-И съвместно да решим кое е рационално. По този начин, който ние предлагаме, общината ще плати по-малко, защото няма да има лихви.
-Градски транспорт. Изготвяте актуализация на икономическата рамка на дружеството…
-Точно така. Работим в момента. Администрацията също се включи вече в този процес.
–Но държавата вече отпусна пари за увеличение на заплатите с 5%.
-Отпусна, но…
–Недостатъчно ли?
-Много ловко се измъкна. Казаха, че 5%, а всъщност отпускат по-малко. Тоест отпускат сума.
-Над 11 млн. мисля, че са за всички общински превозвачи, половината от които за София.
-Да, но това пак е по-малко от казаното.
-И сега трябва да се допълни пак от местния бюджет.
-Да.
-Колко?
-Тези дни ще стане ясно, но няма как – общината трябва да дофинансира.
–Черноморският младежки център също разбуни духовете. Там пък общината искаше да даде пари, а вие не се съгласихте.
-Ами, нали уж няма пари. „Възраждане“ примерно не искаха, защото смятат, че центърът ще възпитава неправилно младите, но ние не се съгласихме по една единствена причина – няма време. Има договор за изпълнение, но няма още строително разрешение за обекта…
–Към края на март се очаква, доколкото разбрах…
-Да. И смятаме, че е невъзможно да се изпълни.
-Дори и с това разрешение в крайна сметка проектът да се раздели на два етапа?
-Това е една демагогия с етапите. Срокът за завършване е края на юни. Ние смятаме, че това е напълно нереалистично и има опасност да се наложи да връщаме пари.
-Вие сте част от създаването на „Алтернативата на гражданите“. Коалицията беше формирана, за да се бори с предишния модел, тоест този на ГЕРБ, за който тогава казвахте, че блокира процесите в града. Много бързо обаче, след като влязохте в Общинския съвет, започнахте да гласувате заедно с хората, които се смята, че са част от този модел. Защо така се получи?
-Нали трябва да правим нещо, което да е успешно. Искахме да го правим с настоящата администрация, но се оказа, че сме много различни. Тя е против нас.
-А защо се случи така. За какво не се разбрахте?
-Това е един много дълъг разговор за управление на процесите. Тази администрация не уважава никакво друго мнение освен своето собствено.
–И вие това толкова бързо го разбрахте?
-Да. Още при гласуването на първия бюджет. Тогава още стана ясно разделението. Когато ние искахме нещо, те казаха, че няма да жертват техните велики идеи за някакви службички. Ние службички не сме искали, но когато се прави мнозинство, има макар и дребни интереси, които трябва да се удовлетворят. Те имат чувство на непогрешимост, което е много опасно.
–Те не направиха компромис с нищо към никого, това ли казвате?
-Точно така. Но какво значи всъщност компромис?
–Не знам. Вие ще кажете в този случай какво точно значи.
-Това е съчетание от много неща. Неуважение, създават се условия против нас, дори личностни, защото така или иначе ние сме хора от бизнеса.
-Кое Ви разочарова най-много от момента, в който влязохте в политиката?
-Демагогията. Едно се приказва, друго се прави. Както и изкуственото усложняване на решаването на проблемите.
-От време на време има слухове, че имате амбиция да ставате кмет.
-Не, далеч съм от такива работи. За да станеш кмет, има няколко задължителни неща. Първо трябва хората да те възприемат като такъв.
-Вас не Ви ли възприемат?
-Нямам такива претенции. Трябва и много добър екип да имаш, което сега в момента е трагедия.
-Кметът може да си подбере екипа.
-Кога? След 4 години?
–Не, имам предвид който и да е кмет. Вие, ако сте кмет, можете да си подберете екипа.
-Той трябва да е готов. По принцип говоря. Важно е да има и чудесни отношения с централната власт, а нашият няма никакви.
-Тя много често се сменя напоследък.
-Да, но уважението е принципно. Да се ходи там и да се лобира за Варна, а не да очакваш, че всички са ти длъжни.
-Имате хубава професия. Занаят. Строителството оставя следи след себе си. Но и политиката дава възможности. Ако трябва да избирате?
-То е наследствено при мен. Учил съм го от малък, преминал съм през всички етапи и ми харесва. При всяко положение ще избера строителството. Не бих се занимавал активно с политика.
-Значи наистина надделява по някакъв начин разочарованието Ви?
-Всеки нормален човек, който се запознае с процесите на администриране, ще бъде отблъснат.
-Но вижте и колко хора има, които веднъж като влязат, след това се чудят как да останат, драпат дори бихме казали…
-Ами, какво да Ви кажа…
-Хора всякакви. Добре. В едно изречение – посоката на града е към?
-Към по-хубаво. Но е много трудно.