Днес християнският свят празнува Великден. Възкресение Христово е наричано „празник на празниците“ заради огромното му значение за християнската вяра.
Подготовката за Великден продължава седмици наред – с пост, молитва и духовно смирение. Постът пречиства тялото, а покаянието и молитвата подготвят душата, за да може човек с по-голяма любов и доброта да се обърне към ближния.
Традиционният поздрав на Великден е: „Христос воскресе!“, а отговорът е: „Воистину воскресе!“. Тези думи се произнасят с радост и надежда, защото напомнят за победата на живота над смъртта.
Празничното богослужение започва в полунощ. Според Евангелието именно тогава ангел Господен слязъл при гроба на Христос и отместил камъка от входа му. Пазачите, поставени да бдят край гроба, били поразени от сиянието и паднали на земята. На разсъмване при гроба дошли жените мироносици – верни последователки на Христос, които носели миро, за да помажат тялото Му според тогавашния обичай. Но вместо това те открили, че гробът е празен. По-късно там пристигнали и апостолите Йоан и Петър, които също видели, че Христос вече не е в гроба. Именно те и първите свидетели на Възкресението по-късно стават най-ревностните проповедници на Христовото учение и разнасят вестта за Възкресението по света.