По случай Деня на Черно море „Грийнпийс“ – България представи специален доклад и карта, които показват тревожните мащаби на дънното тралене в българската акватория. Макар този индустриален метод за риболов да е забранен у нас заради огромните щети върху морските екосистеми, той продължава да се прилага масово, съобщава БНР.
Картата на организацията показва зоните с най-силен натиск от тралене между 2017 и 2024 година. Данните се базират на кораби с активни системи за следене, но според експертите реалният мащаб е много по-голям – нелегалните траулери често изключват устройствата си, за да не бъдат засечени.
„Натискът от тралене, дори от легалния вид, е доста сериозен, особено в защитените зони. Може би най-силно засегната е зоната около Маслен нос – защитена зона Ропотамо, където се наблюдават две ясно изразени полета с постоянен натиск,“ обясни Мартин Томов, координатор на кампанията „Живо Черно море“ към „Грийнпийс“.
Науката потвърждава щетите
Скорошно проучване на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Центъра за подводна археология към БАН е установило множество физически следи от дънно тралене по морското дъно.
„Физическото увреждане на дъното води до пряко унищожение на организмите, които го обитават. Минаването на един такъв уред буквално изорава дъното и унищожава морските организми,“ обясни Димитър Беров от Лабораторията за морска екология към ИБЕИ.
Той подчерта, че възстановяването на морските видове след подобно унищожение е изключително трудно – някои се възстановяват бързо, но други изчезват за десетилетия.
Изчезващи мидени банки
В района пред Маслен нос дълбоководните мидени банки на черноморската черна мида някога са покривали хиляди квадратни километри от шелфа. Днес те са сериозно застрашени.
„Дънното тралиране е една от най-разрушителните риболовни практики. То нарушава структурата на седиментите и буквално изорава мидените банки, които са уникално и уязвимо местообитание,“ обясни морският биолог Стефания Клайн, съавтор на изследването.
„Танкът в морето“
Водолазът и бивш военен Красимир Христов от Варна сравнява дънното тралене с бойни действия:
„Случва се постоянно. Всички тралове са дънни и разрушават флората и фауната на Черно море. Това е като танк в Украйна – каквото остава след танка, това остава и след трала. Морето от райска градина стана кална пустиня.“
По думите му дори позволеният от закона бийм трал е вреден. Той представлява шейни, които се плъзгат по дъното, свързани с вериги, които изтъргват всичко по пътя си – риба, миди и растителност.
Къде е най-интензивно траленето
Според методологията системите за проследяване отчитат активното тралене чрез скоростта на корабите – между 1 и 3 възела, когато се трали, и по-висока, когато не се извършва дейност. Характерно е и движението по права линия.
Зоните с най-силен натиск включват Емине–Иракли, Галата, Комплекс Калиакра и Ропотамо. Картите обобщават данни за периода 2017–2024 г.
Нужни са повече изследвания и контрол
„Такива изследвания трябва да се правят всяка година – не само на отделни участъци, а във всички защитени зони,“ подчерта Димитър Беров.
Той обясни, че това е скъпо и трудоемко начинание, което изисква ресурси, апаратура и финансиране. В момента обаче в България липсват достатъчно изследователски екипи и средства за системни проучвания.
Морският биолог Стефания Клайн допълни:
„В европейските морета тенденцията е да се ограничава дънното тралене колкото е възможно повече, особено в защитените зони. У нас то също е забранено, но трябва реално да се прилага контролът, за да имат тези зони смисъл.“