На 17 януари българите отбелязват Антоновден – ден, който в народните вярвания не е просто празник, а време за особена предпазливост. Той се смята за един от „тежките дни“, свързани с болести, злини и нещастия. Затова старите хора са вярвали, че най-важното на Антоновден е да не се „сърди“ светецът и да не се предизвиква злото.
Денят не е за труд и бързане, а за покой, обреден хляб и тиха почит.
Какво не се прави на Антоновден
В традицията са се спазвали строги забрани, които имали за цел да държат болестите далеч от дома:
Не се започва нова работа. Смятало се е, че каквото се захване на този ден, няма да върви и ще донесе загуби или болести.
Не се преде, тъче, шие и плете. Не се използват и остри предмети – игли, ножици, ножове, защото се вярва, че така може да се „убоде“ болестта и тя да влезе в къщата.
Не се готвят боб, леща и варива. Те „набъбват“, както болестите. Затова на трапезата се слагат обредни хлябове и по-прости ястия.
Не се пере и не се простира пране. Вярвало се е, че така болестите могат да се „прострат“ в дома.
Не се тръгва на дълъг път, особено ако е опасен или свързан с тежка работа.
Жените не вършат тежка домакинска работа, защото свети Антоний се почита като пазител от болести, а гневът му можел да ги пусне сред хората.
Защо денят се смята за „тежък“
В народните представи свети Антоний и свети Атанас се възприемат като братя, които управляват болестите. Затова на Антоновден хората не искали да ги ядосват, а да ги омилостивят – с покой, обреден хляб и тиха почит.
Вярвало се е, че който спазва забраните, ще бъде здрав през годината, а домът му ще бъде пощаден от болести и нещастия. Затова Антоновден не е просто празник, а ден за предпазливост, търпение и вяра.