Скоро отбелязваме един от големите народни и православни празници – Димитровден, който се чества на 26 октомври. Празникът е в памет на свети Димитър Солунски и на различни места се нарича още Митровден или Разпуст. Това е и професионален празник за ковачи, техници, инженери и металурзи.
На този ден имен ден имат всички, носещи имената: Димитър, Димитрина, Деметра, Демира, Дима, Димка, Димо, Димана, Митко, Митра, Митка, Диян, Дияна и техните производни.
Според народните вярвания, от Димитровден започва зимата. Както казва една стара поговорка:
„Георги носи лято, Димитър – зима“.
Легендата гласи, че свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на свети Георги. Освен това се вярва, че той е брат на Архангел Михаил, пазител на отвъдния свят и умрелите предци. Затова на някои места у нас в съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница, когато се раздава жито и питки за помен.
Трапезата на празника е особено богата. На Димитровден задължително се приготвя курбан или гювеч, включващ овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именикът е мъж, и от кокошка, ако е жена. Освен това се сервират зеленчуци, варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел и тиква.
Един от интересните обичаи на празника е „полазването“ – гадаене по първия гост, който влезе в дома. Според вярванията:
- Ако първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
- Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.