Черно море е сред най-бързо затоплящите се морета в света, а това поставя под сериозна заплаха крехката му екосистема.
Затвореният характер на басейна го прави особено уязвим към климатичните промени, чиито последици вече се усещат осезаемо – както от учените, така и от хората, които всеки ден работят с морето.
Водолаз с 40 години опит забелязва тревожни промени
Дарина Иванова, водолазен инструктор с 40-годишен опит в Черно море, разказва, че през последните години морската фауна се променя драстично.
„Част от тях са по-трудно забележими – по-дребни морски обитатели, които са дънни – малки рачета, охлювчета, червеи. Също така популацията на попчетата намалява. Това е свързано с повишаване на температурата на водата,“ споделя тя пред БНТ.
Застрашени видове и токсични нашественици
Сред най-застрашените са студенолюбивите черноморски риби – трицона, меджит и калкан.
„Може да доведе до много силно намаляване на тяхната популация. Сред тях има и видове, които са с промишлено значение,“ предупреждава доц. Нина Джембекова, изследовател в Института по океанология към БАН.
Д-р Ивелина Златева от БАН допълва, че бавноподвижните и стационарни видове са най-уязвими, докато рибите могат да търсят по-подходящи местообитания.
Климатичните промени предизвикват и цъфтеж на водораслите, който създава условия за навлизане на нови топлолюбиви видове от Средиземно море.
„Сред тях могат да бъдат токсични микроводорасли или видове, които по един или друг начин да нарушат естественото съобщество в Черно море,“ обяснява доц. Джембекова.
Светещото море – красив, но тревожен сигнал
Замърсяването и повишените температури стимулират развитието на фитопланктон, което води до зони с ниско съдържание на кислород. Така се появява и явлението биолуминисценция – водата свети в синьо-зелена светлина през нощта.
Феноменът се причинява от светещи планктони от вида Ноктилука сцинтиланс.
„Това е процес на въздействие, на химически реакции между един ензим и едно вещество – луциферин и луцифераза. При които с наличието на кислород се отделя светлина,“ обяснява доц. Кремена Стефанова от БАН.
Дарина Иванова споделя своите впечатления под вода:
„Много е емоционално да си във водата и цялото ти тяло да свети. Ако направиш по-резки движения, оставяш дълга диря след себе си.“
Научен мониторинг и нужда от защитени зони
Дълбините на Черно море се изследват с подводни сонди, които достигат до 1000 метра. След около десет дни те се издигат и изпращат събраните данни чрез сателитна връзка.
„Измерват флуоресценция, хлорофил – използван като прокси за фитопланктонната биомаса. Измерва органични вещества, кислород и сероводород,“ обяснява инж. Виолета Слабакова от БАН.
Учените са единодушни, че е необходимо създаването на защитени морски зони с треви, където да се позволяват само дейности, които подпомагат възстановяването на екосистемата и устойчивостта ѝ срещу климатичните промени и замърсяването.