Карлос Насар е истински феномен във вдигането на тежести. Без грам преувеличение, българският тежкоатлет има потенциала да се превърне в най-великия в историята на този спорт — мнение, което се споделя от специалисти по целия свят.
Преди седмица спортист №1 на България стана европейски шампион на първенството в Кишинев в категория до 96 килограма, демонстрирайки пълна доминация над съперниците си. Насар направи световен рекорд в изхвърлянето със 188 килограма, като още в първото движение поведе с цели 14 килограма. След това закова 229 кг в изтласкването — нов европейски рекорд — и взе втори златен медал. С общ двубой от 417 кг постави още един световен рекорд и завърши с цели 38 килограма преднина пред конкурентите си.
След такова представяне става ясно, че Карлос се състезава основно със себе си. И все пак, ако се върнем назад във времето, ще открием едно българско постижение, което дори за него ще бъде огромно предизвикателство. Това е рекордът на Благой Благоев, който през 1983 година в категория до 90 кг успява да изхвърли 195,5 кг — резултат, който вече 42 години стои ненадминат и е вписан в книгата на рекордите на Гинес.
Благой Благоев, роден през 1956 година във Варна, е носител на 43 световни и олимпийски рекорда. Трикратен световен и четирикратен европейски шампион, както и сребърен медалист от Олимпийските игри в Москва, Благоев започва кариерата си в щангите сравнително късно. Открит е от треньора Марко Ганчев, който го намира в Строителния техникум във Варна. След това работи с легендарния Иван Абаджиев, който въвежда нов подход в тренировките, пише boulevardbulgaria.bg.
„Абаджиев намираше много обикновен начин да стигне до спортиста и да го мотивира. След 1980 г. трябваше да премина в новата категория и той каза: ‘Знаеш ли колко големи щанги вдигат там?’ Отговорих, че съм запознат долу-горе с числата. И продължи: ‘След 50 години колко мислиш, че ще изхвърлят в твоята категория?’ Казах, че не мога точно да преценя, но няма да имат три ръце,“ спомня си Благоев.
„Вероятно ще изхвърлят 200 кг, а тогава световният рекорд беше 181 кг. Абаджиев ме попита: ‘А ти какво чакаш? Щом мислиш, че след 50 години ще изхвърлят 200 кила, трябва ли да ги чакаш тези години? Ето ти щангата и действай!’ Така и стана. На тренировка многократно съм изхвърлял 200 кг и това е факт“, допълва той.
Преди да достигне до своите върхови постижения, Благоев преминава през един от най-тежките моменти в кариерата си. На Олимпийските игри в Монреал през 1976 година, когато е едва 19-годишен, печели сребърен медал, но след това е обвинен в употреба на анаболни стероиди. Международната федерация по вдигане на тежести го обявява за невинен, но Международният олимпийски комитет му отнема медала.
Според разказите, когато представители на България пристигат за проверка на „Б“ пробата, тя вече е била отворена с аргумента, че не са могли да чакат. Впоследствие се сформира комисия, в която три гласа от Западния блок срещу два от Източния решават, че пробата е позитивна. „Политика или не — минало е, макар че представяте ли си в сегашно време да отидем за „Б“ пробата и изведнъж да видим пробите отворени? Щяхме да сме най-богатите. Всеки адвокат щеше да ги осъди“, казва години по-късно Благоев.
През 1980 година той печели сребро на Олимпиадата в Москва, а две години по-късно е избран за Спортист №1 на България. През 1983 година постига рекорда си от 195,5 кг в изхвърлянето — изпълнение, което остава ненадминато и днес, и което световните медии наричат „най-великото в историята на щангите“.
Голямата му мечта е да триумфира на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година, но бойкотът на Източния блок слага край на тази надежда. Вместо него, златото печели Нико Влад с двубой от 392 кг, докато най-добрият резултат на Благоев е 420 кг.
Благой Благоев продължава да показва класата си на Световното първенство в Лил през 1991 година, където отново е шампион, както и на първенството в Любляна година по-късно. Впоследствие заминава за Австралия, където работи като треньор в Мелбърн и се установява за постоянно, като само понякога се връща в родната Варна.