Антоновден е християнски празник, който се отбелязва на 17 януари. На този ден се почита паметта на свети Антоний Велики – основател на християнското монашество. Празникът е и имен ден за около 80 хиляди души в България, носещи имената Антон, Антония и техните производни.
Антоновден е свързан с вярата в предпазването от болести и злини. Според фолклорните вярвания, спазването на обредите на този ден помага за защита на дома и семейството. Същевременно празникът ни напомня за силата на вярата, благочестието и духовната борба, показани в живота на свети Антоний Велики.
Свети Антоний Велики
Свети Антоний е роден през 251 г. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви християни. Осиротял на 20-годишна възраст, той раздава наследството си на бедните и се оттегля от света, ставайки отшелник. Бог му дава дарбата да лекува и да извършва чудеса.
Година преди смъртта си, през 356 г., свети Антоний участва в диспут с представители на арианството, проведен в Александрия. Успехът му в спора е наречен „тържество на християнството“. Антоний умира на 105-годишна възраст, като през почти целия си живот непрекъснато пости.
Имен ден
На Антоновден празнуват всички, носещи имената Антон, Антония, Андон, Донка, Тончо, Тонка и техните производни.
Антоновден и българският фолклор
В българската традиция св. Антоний е тясно свързан със св. Атанасий Велики, въпреки че двамата не са били съвременници. Те често се считат за братя и техните празници – Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) – се отбелязват като дни на ковачи, железари, ножари и подковачи.
В Пиринско съществува легенда, според която всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден, Атанасовден, те се разпръсват сред хората, за да ги разболяват. В Разградско пък празникът е познат като Лелинден, свързан с вярването за чумата – наричана „леля“. В чест на „лелята“ се оставят медени питки, като част от тях се дават на съседи и роднини, а една се оставя на тавана „за чумата“.
Забрани и поверия
На Антоновден жените не трябва да предат или плетат, защото се вярва, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. Също така се избягва готвенето на боб и леща, за да не се „разгневят“ болестите като чумата, шарката и антракса („синята пъпка“).
Традиционните обредни ястия за трапезата на Антоновден включват варено жито и орехи и мед.