Снимка: Visit Varna
През март 1201 г. Варна се превръща в арена на решителна битка между България и Византия. Обсадата, проведена от цар Калоян между 21 и 24 март, завършва с българска победа, която затвърждава властта на Второто българско царство в региона.
Целта на Калоян – освобождение на българските земи
След като поема властта през 1197 г., най-малкият от братята Асеневци – Калоян, ясно заявява амбициите си да довърши делото на своите предшественици и да освободи всички български територии от византийска власт. Още през 1198 г. той влиза в съюз с Иванко – убиеца на своя брат Иван Асен, в опит да засили позициите си срещу Константинопол.
В началото на XIII век Калоян предприема военни действия на юг, превземайки крепостта Констанция (днес в близост до Симеоновград). Впоследствие насочва вниманието си към последната византийска крепост на север от Стара планина – Варна.
Обсадата на Варна – стратегия и тактики
Византийците защитават града с внушителен гарнизон, включително и западни наемници, известни с безстрашието си в битка. За да преодолеят укрепленията, българските инженери изграждат огромна обсадна кула, чиято широчина надхвърля външния ров на крепостта. С помощта на обсадни машини армията на Калоян успява да премине препятствието и достига стените на града.
На 24 март, след тридневна обсада, българите правят решителен пробив. Градът пада в техни ръце, а Калоян не проявява милост към пленените византийци. Според хрониките на византийския историк Никита Хониат, той нарежда всички защитници да бъдат хвърлени в рова и заровени живи, въпреки че това се случва на Великден.
Хониат описва събитията:
„Без да се уплаши от светостта на деня и без да се засрами от името Христово, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени.“
С превземането на Варна, Калоян постига стратегически успех, елиминирайки византийското присъствие на север от Стара планина. В края на същата година започват мирни преговори между България и Византия, довели до подписването на мирен договор в началото на 1202 г.
Ромеоубиецът срещу Българоубиеца
По-късно хронистът Георги Акрополит подчертава, че Калоян разглежда действията си като възмездие за жестокостите на византийския император Василий II Българоубиец. Самият Калоян гордо приема прозвището „Ромеоубиец“, демонстрирайки непреклонния си дух в борбата срещу Византия.
Обсадата на Варна през 1201 г. остава едно от най-значимите събития в историята на Второто българско царство, доказващо силата и решителността на българския владетел в преследването на националната независимост.