На 6 септември България отбелязва 140 години от Съединението – празник с особена символика, особено за морската столица Варна.
През 2025 г. датата се пада в събота, затова почивен ще бъде и понеделник, 8 септември. Това означава, че българите ще могат да се насладят на дълъг уикенд.
Именно във Варна на 6 септември 1885 година княз Александър Батенберг обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Къде се случва съдбовното събитие?
Александър Батенберг се провъзгласява за „княз на двете части“ пред огромно множество от балкона на тогавашната „Телеграфо пощенска станция“. Сградата днес не съществува, но се е намирала между Държавния архив и Съдебната палата във Варна.
Князът, избран с подкрепата на Великите сили
Александър I Български (на немски: Alexander I von Battenberg), известен като Александър Батенберг, управлява България между 26 юни 1879 г. и 26 август 1886 г.
Той е избран за владетел по взаимно съгласие на Великите сили съгласно Берлинския договор, като водеща роля има Русия. Военен по образование и без политически опит, князът поема присърце задачата да оглави младата българска държава.
От преврат до решителни стъпки за независимост
След първите неуспехи на новите правителства, през април 1881 г. Александър извършва преврат и установява едноличен режим до декември 1883 г. В управлението си включва руски генерали, но различията с тях по бъдещето на България го тласкат към по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние.
Русия реагира остро и започва да работи за отстраняването му.
Съединението и войната със Сърбия
По време на Съединението князът се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и търси международно признание. Русия обаче се противопоставя и отзовава офицерите си от българската армия.
Скоро след това Сърбия нахлува и започва Сръбско-българската война. Князът застава начело на армията и макар да е принуден да приеме примирие под натиска на Австро-Унгария, победата укрепва престижа на България и подпомага признаването на Съединението.
Преврат, абдикация и край на живота
Успехите на Александър окончателно настройват Русия срещу него. На 9 август 1886 г. е извършен военен преврат и князът е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, а по-късно служи в австрийската армия.
Умира през 1893 г. след неуспешна операция. Останките му са пренесени в България и днес се съхраняват в Мавзолея на княз Александър I в центъра на София.
Сутринта на 6 септември 1885 г. във Варна
В началото на септември князът е на учения в Шумен, но се връща в летния дворец „Сандрово“ (първообраза на Евксиноград). На 6 септември сутринта получава известие за събитията в Пловдив и веднага тръгва към Варна.
Около 10:00 часа, придружен от свитата си, пристига с файтон по днешната ул. „Мария Луиза“ и стига до „Телеграфо пощенската станция“. Там, на втория етаж, тревожно стои до телеграфа и разменя съобщения с ръководителите на бунта. Малко след това изпраща телеграма, че подкрепя Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Как реагира Варна?
Новината е посрещната с възторг. По улиците започват шествия – основната група тръгва от Шишковата градинка, минава през площад „Мусала“ и стига до старата жп гара на Варна.
Градът е озарен от факли, газеници, лампи и знамена, а духовата музика на 8-ми Приморски пехотен полк води шествието заедно с войници.
И така, докато днес отбелязваме празника с още един ден почивка, историята ни напомня, че зад датата 6 септември стоят решителни действия и смели хора, които са променили съдбата на България.